Румънският режисьор Емануел Парву, който е дебютант в официалния конкурс на фестивала в Кан, представи третия си игрален филм " Три километра до края на света" - суров филм за остракизма и опитите за набеждаване на млад хомосексуалист в отдалечено село в делтата на река Дунав в Румъния.
Прохладният въздух и зелените пейзажи на тези отдалечени райони са всичко, което може да се каже за една прекрасна пролетна приказка. И точно това прави случващото се по-нататък още по-отвратително. Младият Ади(Чиприан Кюждеа) излиза от нощен клуб и се запознава с едно момче в сцена, която, макар и тактична, някои биха казали, че е напълно безобидна. Когато се прибира у дома, лицето и тялото на Ади са подути. Заедно с родителите му научаваме, че той е бил пребит заради хомосексуалността си, която досега е била пазена в тайна.
Така започва период, който е непоносим за младия мъж и немислим в днешно време - и все пак действието на филма се развива в наши дни. Филмът се редува между бащата, който се опитва да разбере защо синът му е обикнал мъжете, майката, която се опитва да хвърли вината за ситуацията върху алкохола, бащата на агресорите, който подкрепя собствените си деца и техния акт на "смелост" за спасението и здравето на обществото, или пък местният свещеник, който се чуди дали това отклонение не е резултат от ваксинация срещу Ковида и препоръчва да се сложи Библия под възглавницата на Ади, за да се изкара злият дух.
Емануел Парву заснема едно болно и същевременно толкова обикновено общество, оплетено във вярвания от друга епоха, формирано от погледа на другите и от страха да не бъдеш изобличен от съседа си, измъчвано от корупция на всички нива, чак до полицията, която е по-склонна да оправдава фактите и дори да се опитва да ги прикрие, отколкото да открие нападателите и да ги изправи пред съда. Трагедията и срамът, които се стоварват върху семейството, се допълват единствено от жестокостта на думите, които Ади получава, вече съкрушен от физическите удари.
Затворен (в буквалния смисъл на думата, в стаята си), той е неволно действащо лице в сцена на насилствен и брутален екзорсизъм по молба на родителите му и със съдействието на свещеника. За да контрастира още повече с тази адска сцена, румънският режисьор избира най-академичния мизансцен, като си играе с ръбовете на кадъра, за да накара надеждите на младежа, хванат на местопрестъплението, да изригнат и да уловят ниските маси на палачите.
Изправен пред това предсказано бедствие, филмът предлага лъч надежда в лицето на младата Илинка(Ингрид Мичу Береску), негова годеница и сегашна довереница, която му помага да си поеме дълбоко въздух и да избяга, без да се обръща назад.
