Представен на последното издание на Берлинале, филмът Pendant ce temps sur Terre пристига по кината на 3 юли 2024 г. Обявен за френски научнофантастичен филм - достатъчно рядко явление, за да заслужава да бъде споменат - новият филм на Жереми Клапен всъщност е интимна драма за загубата и последиците от нея за един брат или сестра.
След поредица от награди за филма J'ai perdu mon corps (Голямата награда на Седмицата на критиката в Кан, "Сезар" за най-добър анимационен филм и дори номинация за "Оскар") френският режисьор се захваща със същото поетично чувство и с игралното кино.
23-годишната Елза(Меган Нортъм, разкрита в " Преминаващите през нощта" на Михаел Херс) винаги е била много близка с по-големия си брат Франк, космонавт, който мистериозно изчезва преди три години по време на космическа мисия. Една нощ с нея от космоса се свързва непозната форма на живот, която твърди, че може да върне брат ѝ на земята. Но за целта тя има три дни, за да изпълни аморалните им изисквания: животът на брат ѝ в замяна на този на петима земляни.
Жереми Клапен се старае да не показва тази форма на извънземен живот в кадрите, а набляга на изтънчената звукова работа, съчетана с музиката на Дан Леви, бивш член на The Dø, който е автор на втори саундтрак за режисьора. Това е начин да се позволят всякакви мисловни представи за тези същества от другаде и да се разграничат двата свята - този на сестрата, който е органичен, и този на брата, който сякаш говори в беззвучна камера, от нищото на космоса.
Но това е и начин да се постави под съмнение тази среща. Възможно ли е извънземните гласове, които Елза чува, да са просто проекция на нейното съзнание? Оставяйки вратата отворена за лично тълкуване, Клапен превръща Елза в ферибот на душите, който прекосява боровата гора, както би прекосил река Стикс, между два квантови свята.
За да свърже тези два свята, Жереми Клапен се завръща към първата си любов с черно-бели анимационни поредици, напомнящи вселената на Лейджи Мацумото, спряна в пространството и времето. Междувременно на Земята животът продължава и хората се примиряват със смъртта.
