След „Past Lives“ Селин Сонг се завръща с „Materialists“ – американска романтична комедия с Дакота Джонсън, Педро Паскал и Крис Еванс в главните роли. Филмът излиза в кината на 2 юли 2025 г. и ще бъде достъпен за VOD от 30 октомври 2025 г. „Materialists“ изследва напрежението между материалния комфорт и истинската любов в изискания и разочарован Ню Йорк.
Режисиран от Селин Сонг, пълнометражният филм проследява млада жена, разкъсвана между лесен живот с богат мъж и непостоянната страст на бивш любовник без пари. Модерна вариация на търсенето на любовта в ерата на емоционалния капитализъм.
Вижте първите кадри в официалния трейлър:
В тази съвременна романтична комедия Луси Мейсън (Дакота Джонсън), нюйоркска сватовница, владее любовните истории на другите, но не успява да се справи с propria. Ежедневието й се разкъсва между Хари Кастило (Педро Паскал), богат и привлекателен финансист, и Джон Финч (Крис Еванс), бивш партньор, по-искрен, но нестабилен. Този любовен триъгълник отразява вътрешния конфликт на едно поколение между романтичния идеал и материалната сигурност.
Materialists
Филм | 2025 | 1 ч. 50 мин.
Излиза на VOD на 30 октомври 2025 г.
Излиза в кината на 2 юли 2025 г.
Оригинално заглавие: Materialists
Националност: САЩ
Синопсис: Една жена започва връзка с богат мъж, но продължава да изпитва чувства към беден актьор-сервитьор.
Режисиран и написан от Селин Сонг, „Материалисти“ (2025) е в духа на съвременната романтична комедия, но с по-зряла, критична и формално елегантна амбиция. Събирайки Дакота Джонсън, Педро Паскал и Крис Еванс, филмът изследва механиката на чувствата в ерата на емоционалния капитализъм и иронично поставя под въпрос начина, по който любовта се договаря в привилегированите среди на Ню Йорк. Обещание, което е толкова съблазнително, колкото и опасно, спазено в режисурата, но забавено от известна емоционална студенина.
Историята следва Луси Мейсън (Дакота Джонсън), блестяща и дистанцирана нюйоркска сватовница, която изглежда разбира по-добре любовта в живота на другите, отколкото в своя собствен. В центъра на тази картина са Хари Кастило (Педро Паскал), харизматичен и изискан финансист, и Джон Финч (Крис Еванс), бившият му партньор, актьор в упадък, който излъчва обезоръжаваща искреност в сравнение с разточителността на своя съперник. Така създаденият любовен триъгълник се развива в линейна нарация, прекъсвана от флашбекове, символични обобщения на тяхната минала раздяла, където любовта се срива пред несигурността.
Динамиката на повествованието се редува между сцени на сватовство с остър диалог и по-съзерцателни моменти на уединение. Бавното, почти театрално темпо има за цел да бъде интроспективно, далеч от нервното темпо на класическите романтични филми. Този формален избор подхранва критичния замисъл на филма, който отправя остър поглед към свеждането на взаимоотношенията до парични стойности: доходи, статус, размер, притежания. И все пак тази сатира на "сантименталния капитализъм" трудно издържа с течение на времето, понякога избледнявайки зад прекалено мъдрата структура, която въпреки себе си реактивира конвенциите на жанра.
Една подсюжетна линия за клиентка, която е била нападната, би могла да обвърже филма с по-належащ феминистки проблем. За съжаление разглеждането на този въпрос във филма е твърде рязко и инструментално, като никога не излиза извън рамките на илюстративната функция на разказа. Липсата на емоционално закрепване се отразява и на траекториите на главните героини.
ОператорътШабиер Кирхнер насища историята със скъпоценна естетика: Ню Йорк, заснет като луксозен декор, окъпан в златна светлина, населен с безупречни костюми и ненатрапчиви пространства. Музикалната партитура на Даниел Пембъртън подчертава тази визуална изтънченост с ноти, които са едновременно фини и драматични, обхващайки вътрешната двусмисленост на Луси, без никога да я претоварват.
Дакота Джонсън изиграва напрегнато и майсторски, точно като героинята си: ледена, дистанцирана, почти клинична в начина, по който обича. Превъплъщението ѝ е убедително, но допринася за завесата от притихнали емоции, която обгръща филма. Педро Паскал проявява обичайния си чар, но героят му остава по-скоро проекция, отколкото индивидуалност: фантазия за власт и сигурност. Що се отнася до Крис Евънс, той внася известна сурова истинност в ролята на Джон, но се бори да създаде някакво достоверно романтично напрежение с двамата си партньори. Единствено Зоуи Уинтърс, във второстепенна роля, успява да вкара някаква честна емоция по време на трудна сцена, която придава на филма неочакван момент на човечност.
Липсата на химия между членовете на любовния триъгълник отслабва емоционалното закрепване на историята. Зрителят често остава на дистанция, по-скоро зрител на социална демонстрация, отколкото свидетел на сантиментално сътресение. Дори ключовата ретроспекция, която трябва да събере петте години на връзката в една сцена, е лишена от драматизъм. Раздялата между Луси и Джон, мотивирана от миналото им на бедност, е очертана толкова сухо, че губи символичната си сила.
В крайна сметка „Материалисти“ ще се хареса на публиката, която обича интелигентни и естетични романтични истории, способна да прочете между редовете социален коментар за любовта, пола и класата. Тези, които ценят съвременните рефлексивни филми с добре изработени диалози и изтънчена атмосфера, ще останат доволни. От друга страна, любителите на сурови емоции, страстна напрегнатост или топли истории рискуват да останат разочаровани. Филмът мисли много, говори добре, но не винаги кара зрителя да почувства това, което представя.
За да научите повече, разгледайте и нашата селекция от VOD премиери за месец октомври, нашия гид за премиери на всички платформи и селекцията на деня „Какво да гледаме днес на стрийминг“.
