Ефемериди за 2 септември в Париж: Септемврийските кланета

На 2 септември 1792 г. Сан-Кулотите влизат в парижките затвори и избиват хиляда затворници, заподозрени в контрареволюция и в подкрепа на завръщането на краля.

В неделя, 2 септември 1792 г., страхувайки се от"заговор в затвора" и от пруско нашествие, сансултите щурмуват парижките затвори и избиват безразборно стотици затворници, за които се твърди, че са контрареволюционери. Това е началото на Септемврийските кланета, които се провеждат от 2 до 6 септември 1792 г. в Париж и провинциите.

Изминал е почти месец, откакто сансултите са нахлули в двореца Тюйлери, прозвучало епремахването на кралската власт и падането на монархията, съществувала във Франция в продължение на хиляда години. Този 10 август 1792 г. поставя началото на Втората френска революция в отговор на коалицията на европейските монархии, които показват непоколебима подкрепа за френската монархия, и на нахлуването на прусаците и австрийците във Франция.

От 20 април 1792 г. Франция е обявила война на две от европейските монархии, които подкрепят френското кралско семейство - Австрия и Прусия. През юли 1792 г. пруската и австрийската армия най-накрая проникват във Франция, а на 25 юли 1792 г. до народа на Париж е адресиран Манифестът от Брунсуик, приписван на водача на пруската армия Карл-Гийом-Фердинанд, херцог на Брунсуик.

Всъщност този манифест, написан от емигриралия по време на революцията френски благородник, кавалера Жофроа дьо Лимон, има за цел да сплаши Париж, обявява волята на съюзниците да възстановят краля на поста му, да му върнат пълната власт и заплашва противниците на монарха с най-тежки репресии, като твърди, че всеки, който се противопостави, ще бъде смятан за бунтовник и ще подлежи на смъртно наказание по силата на военното положение.

В Париж темпераментът се изостря и настъпва нестабилност. След превземането на двореца Тюйлери три сили се борят за контрол над столицата: Парижката въстаническа комуна, която е предизвикала въстанието в Тюйлери и сега е ръководена от Робеспиер;Законодателното събрание, излъчено от изборите през септември 1791 г.; и накрая Временният изпълнителен съвет, оглавяван от Дантон, министър на правосъдието и министър-председател.

В очакване наизбора на Национално събрание обаче Парижката комуна поема властта. В опит да ограничи властта на Комуната, Събранието радикализира политическите си позиции и на 17 август 1792 г. създава извънреден наказателен съд, който да съди защитниците на краля. На свой ред благородниците и швейцарските гвардейци, които са защитавали кралското семейство и са стреляли по народа по време на превземането на Тюйлери, са осъдени и затворени в парижките затвори.

Но този нов трибунал е сметнат за твърде снизходителен от въстаническата Комуна. На 1 септември 1792 г. журналистът Жан-Пол Марат, член на комитета за наблюдение на Комуната, разлепва плакати, в които призовава народа към правосъдие и го призовава да "прочисти нацията, преди да избяга към границите". Опасявайки се от бунт на затворниците и в момент, когато столицата е напусната от много мъже доброволци, които са заминали да се присъединят към фронта на границата, оставяйки след себе си беззащитни жени и деца, се насажда страх.

Новината за капитулацията на голямата североизточна крепост Вердюн на 29 август, само няколко дни след капитулацията на Лонгви, само засили атмосферата на ужас. Хората бяха сигурни, че предстои чуждестранно нахлуване в столицата, а в същото време тайно се подготвяше"заговор в затвора": в столицата, напусната от 30 000 доброволци, контрареволюционерите щяха да успеят да избягат от затворите, да прережат гърлата на патриотите, да освободят Луи XVI от храмовия затвор и да преда дат столицата на прусаците .

Това беше твърде много за Сан-Кулотите, които решиха да поемат инициативата. На 2 септември 1792 г. няколко секции, предвождани от секцията Faubourg Poissonnière, нахлуват в парижките затвори , въоръжени с тояги, брадви, мачове, саби и пики. В продължение на пет дни септемврийците провеждат инсценирани съдебни процеси от народен съд в затвора Abbaye и безмилостно избиват затворници, за които се твърди, че са за завръщането на краля, в затвора Abbaye, манастира Carmes, Saint-Firmin, Conciergerie, La Force, Tour-Saint-Bernard, Châtelet, болницата-затвор Salpêtrière и болницата Bicêtre.

Общо над 1300 жертви са убити от септемврийците, сред които много аристократи, швейцарски гвардейци и рефрактерни свещеници, както и затворници и обикновени граждани. От друга страна, затворниците, хвърлени в затвора за дългове, семейни кавги или дребни престъпления, като цяло са освободени, както и повечето от жените. Нито властите, нито Националната гвардия, нито правителството, нито Асамблеята, нито Комуната се противопоставиха на убийствата или се намесиха пред лицето на един от върховете на революционното насилие.

Една от най-известните жертви е принцеса Мари-Терез дьо Ламбал, бивша довереница на кралицата и гувернантка на нейните деца, която е била затворена в Ла Форс за това, че е придружавала кралското семейство до затвора "Храм". Избита от сансулотите, тя е разкъсана на парчета, а главата ѝ е набучена на края на щик и занесена под прозореца на килията на кралицата. Бунтовете бързо се разпространяват в провинцията, в Мо, Лион, Кан, Жисорс и Реймс, където загиват още 150 души.

Септемврийските кланета, които са прелюдия към Първия терор, навлизат в най-жестоката фаза на Френската революция.

За да научите повече, кликнете тук: