Календар за 15 октомври в Париж: Екзекуцията на Ма́та Хари в Буа де Вансен

На 15 октомври 1917 г. Мата Хари е разстреляна от френските власти в Буа де Вансен. Първо куртизанка, после ориенталска танцьорка, после шпионка и накрая двойна агентка, тя е осъдена на смърт за шпионаж в полза на врага след набърз съдебен процес.

На 15 октомври 1917 г. една от най-известните шпионки на Първата световна война е екзекутирана на полигон за стрелба в боис де Вансен. Куртизанка, ориенталска танцьорка, възхвалявана муза на Бел Епок, Мата Харі е обвинена, че е шпионирала Франция в полза на Германия, и е разстреляна от френските власти след експедитивен процес, който разкрива малко истина. Бивша нидерландска стриптизистка нямалa всъщност нищо от голямата шпионка, чийто псевдоним все още вдъхновява повече от едно столетие след смъртта й.

От истинското й име Маргарета Геертруида Зеле, Мата Хари се ражда на 7 август 1876 г. в Леуварден, провинция Фрисландия, в Нидерландия. Дъщеря на богат и внимателен шапкар, тя посещава утвърдена гимназия, където усвоява изкуствата, добрите маниери и чуждите езици. Но още от тийнейджърските си години младата Маргарета мечтае за слава, за признание и, най-вече, да опознае живота в Париж, към който толкова копнее.

Така, след фалита на баща й и смъртта на майка й, докато е изпратена в педагогическия институт в Лайден, 17-годишната девойка откликва на обява в местен вестник за офицер с шотландски произход, служил в Нидерландската колониална армия, капитан Campbell MacLeod. Двамата се женят през 1895 г. и се установяват в Нидерландските индийски колонии — Ява, а впоследствие и Суматра, от 1897 до 1902 г.

След провала на брака й, който ще доведе до раждането на син и дъщеря, Маргарет се завръща в Европа през 1903 г. и решава да опита късмета си в Париж, където за известно време става модел за художници. Приемайки псевдонима Lady MacLeod, тя успява да се представи за благородна жена благодарение на елегантно облекло, изработено с последните й пари.

Трябва да признаем, че нейното образование й върши чудеса: говори английски, немски, френски, испански и явански; умеe да води разговори в най-светските среди, а нейната особенa външност, нейните мистериозни екзотични черти, тъмният й тен, големите й черни очи, къдриците и изящната й осанка впечатляват мъжете, които попадат под нейното очарование.

Решена да си извоюва име, Маргарет предлага акробатски номер на Ернест Молиер, основател на през 1880 г. цирк Молиер, който ѝ препоръчва номер без дрехи. Нидерландката приема и се качва на кон в леко облекло на индийска танцьорка: Мата Хари се ражда. Нейната артистична кариера започва със стрелна гласа на сцена в цирк Молиер, който събира на сцената и по трибуните големите имена на аристокрацията и артистичния и светския живот на онова време.

«Родена съм в южната част на Индия, върху бреговете на Малабар, в свещен град Джафуапатам, в семейство от свещената каста на Брахманите. Майка ми, първата байадера на храма на Ранда Свани, почина на четиринадесет години, в деня на раждането ми. Отчето ми, Суprashetty, заради щедрия си и набожен дух, наричан Assivardam, което означава Божие благоволение. Презиняви се, след като я кремираха, ме осиновиха и ме кръстиха Mata-Hari, което означава „Подопечна на зората“. разказва за произхода си.

По време на престоя си в Нидерландска Индия Mata Hari се запознава с местните обичаи и най-вече с местни танци. На 13 март 1905 г. Емил Гюиме я кани да даде представление в музея, който той основава, Музеят Гюиме. Успехът на нейното изпълнение на богиня Шива се отразява в първите страници на вестниците на следващия ден.

В статия на Courrier français от 1905 г. журналистът така описва преминаването на младата танцьорка: "Тя се извисява под платната, които я крият и в същото време я разкриват. И това не прилича на нищо, което сме виждали. Гърдите се повдигат лениво, очите потъват. Ръцете се протягат и падат обратно, влажни от слънце и страст."

Кариерът й на ориенталска танцьорка е окончателно стартирал и номерите й, в които смесва ориенталски танц и бурлеск, стават изключително търсени в светските салони и в тесните кръгове на богатите и известните, превръщайки я в любима на целия Париж, който жадува за новост и екзотика.

Повърхностна и разточителна, танцьорката води луксозен живот, посещавайки най-изискваните хотели в градовете на Европа, където се изявява, и харчи безмярно заради многото си завоевания. Но Ма́та Хари отделя повече време и значение на кариерата си на куртизанка, отколкото на художествената си кариера. Тя има любовници, военни офицери от висок ранг, политици и други влиятелни личности, и пропуска своя шанс.

След редица върхове и спадове кариерата й затихва, а в началото на Първата световна война нейните танци вече не привличат тълпите, модата е насочена повече към руските балети, отколкото към ориенталните номера. Без стотинка Мата Хари няма как да живее луксозно и се завръща в Холандия, където през ноември 1915 г. я наближава Карл Крамер, германския генерален консул, натоварен със recruitment на лица, способни да помагат на Германия чрез събиране на информация.

Мата Хари приема офертата на Крaмер да събира и предава на германските тайни служби разузнавателна информация срещу 20 000 франка и кодово име: H-21. След пет седмици в Париж, през които новата шпионка не успява да събере убедителни данни, тя е изпратена при най-известната германска шпионка, Елсбет Шрагмюлер известна като Fräulein Doktor, за да се обучава в шпионажа.

Връщайки се в Париж на 17 юни 1916 г., тя попада под прицела на capitaine Georges Ladoux от секцията за централизация на разузнаването във Второто бюро на Генералния щаб на армията. Предупредени от британските власти за подозрителния характер на жената, contre-espionnage français я поставя под surveillance constante в Гранд Хотел, където престоïва.

Водена към Министерството на войната, тя е разпитвана за връзките й с Германия. Безумно влюбена в Вадим Маслов, млад руски офицер на 15 години по-млад от нея, служил във Франция и лекуван във Вител за контузия на окото, Мата Хари приема предложението на Ладу: да стане агент двойник и събира информация за врага, в замяна на разрешително за пътуване до Вител и на милион франка — които никога няма да й бъдат изплатени.

Изпратена в Мадрид, истинско гнездо на шпиони от всички националности и особено германци, Мата Хари установява контакт с капитана Арнолд фон Кале от посолството на Райха и кокетира с мнозина германски дипломати, за да извлече важна информация, която тя незабавно предава на френското контраразузнаване. Но Калe не е наивен и се съмнява в шпионката.

Когато немците осъзнаят, че няма да могат да получат нищо ценно от това и че французите ги използват също, те изпращат серия от télégrammes à Berlin в които отбелязват, че "агентът H-21 се е оказал полезен", като ясно знаят, че френските разузнавателни служби ще разбият кода и ще разобличат измамата. Ловушката се затяга върху шпионката, която все пак решава да се върне във Франция, за да получи наградата за оказана услуга и да открие младия си любовник.

На 13 февруари 1917 г. Мата Хари е арестувана в Хотел Elysée Palace, където пребивава, и е разпитана още през същия ден от следствения съдия Пиер Бушардон, убеден в нейната вина. Придвижвайки се към женицкия затвор Сен Лазар, Мата Хари се оказва заключена в дълги, сурови разпити. Завършва с признание за лоялност към врага след 14 изтощителни разпита. Но шпионката, осъзнала рисковете от съдебно преследване, минимизира ролята си и се губи в безсмислени опити за оправдание, твърдейки, че е предала само дребни данни на агент от германските разузнавателни служби.

Разследването е завършено на 21 юни 1917 г., а процесът на закрити врати срещу тази 'изменница на нацията' започва на 24 юли същата година. Докато Мата Хари е била силно разколебана от капитан Ладу, и нито едно обвинение, нито убедителни доказателства не са представени, седемте членове на журито, всички мъже и всички военни, предпочитат да подчертаят нейния начин на живот "неморален и развратен". Някои ще кажат, че присъдата срещу Мата Хари по-скоро е пропаганден инструмент за укрепване на авторитета на Франция, която иска да стои твърдо до победата, дори да разстреля една жена.

Обвинена в шпионаж в полза на врага по време на война, Мата Хари е осъдена на смърт след неоснователен съдебен процес, макар че естеството и обхватът на нейната дейност остават несигурни и историята по-късно ще покаже, че Мата Хари е шпионка за дребна полза, дала сведения с малка стойност.

Понеделник, 15 октомври 1917 г., в ранните часове на сутринта шпионката е доведена до bois de Vincennes заедно с разстрелна рота, съставена от зуафи. Отказвайки до последния момент да й вържат очите, Mata Hari est tuée par balle е застреляна с куршум във рововете на крепостта Винсен, не без да покаже за последен път доза панаш.

Свидетел на последните му мигове е Леон Бисар, главен лекар на полицейската префектура, който споделя за изключителното спокойствие на Мата Хари пред смъртта в спомените си, публикувани през 1925 г.: "Докато офицер чете присъдата, танцьорката, която отказала да й вържат очите, изключително смела, се опира сама срещу пепетата, едно въже, дори неприбрано, минава около през обиколката на колана... (…) Мата Хари все още усмихва сестра Леонид на колене и прави знак за сбогуване. Командирът вдига сабята си: сух удар, последван от финалния, но не толкова въздействащ удар, и Данssата в червено се стоварва глава напред, безжизнена маса, от която блика кръв."

За повече информация:

Бус дьо Винсен в Париж - зелено райско кътче на спокойствие на изток от столицата
Боа дьо Винсен в Париж е идеалното място за зелена разходка! Достъпно с метрото, това зелено убежище на спокойствието е идеалното място за разходка, пикник, спорт и едновременно с това за наслаждаване на природата. [Прочетете още]