Диа де Муертос, известен още като Деня на мъртвите, е един от най-емблематичните празници в Мексико. Съчетание на местните мексикански традиции и католическите вярвания, този празник, който обикновено се провежда на 1 и 2 ноември всяка година, се празнува широко в цяло Мексико, както и в някои общности от мексикански произход по света, особено в Съединените щати.
Днес Диа де Муертос е обект на световното наследство на ЮНЕСКО и води началото си от предколумбови времена, много преди пристигането на испанските конкистадори. Местните цивилизации, по-специално ацтеките и толтеките, са практикували ритуали в чест на своите предци и мъртъвци.
Празненствата са се провеждали през август, което съвпада с края на селскостопанския цикъл за царевица, тиква, грах и боб, но по-късно испанците променят датата, за да съвпадне с Деня на Вси светии и католическия празник на мъртвите. Това е класически пример за културен синкретизъм и начин мексиканците да запазят своите местни ритуали и вярвания, като се преструват, че уважават християнските традиции.
Според историците обаче е трудно да се установи връзката между тези предиспански традиции и днешния вариант на Диа де Муертос, тъй като последният е популяризиран от 20-те години на ХХ в. насам от националистическите правителства, възникнали след революцията от 1910 г., които се стремят да създадат и насърчат единна национална народна култура.
Основавайки се на вярата, че душите на починалите се връщат на Земята, за да посетят близките си, Dia de Muertos се провежда на няколко етапа, за да се отпразнува радостно животът и паметта на починалите. Всъщност фестивалът се провежда в рамките на два дни: 1 ноември, известен като Miccaihuitontli, Dia de los Inocentes или Dia de los Angelitos, е посветен на почитта към починалите деца. 2 ноември, известен като Hueymiccalhuitl, е посветен на починалите възрастни.
За да почетат своите мъртви и да им напомнят, че са обичани и не са забравени, семействата подготвят в домовете си многоетажни олтари, наречени офренда, украсени с цветя от семпасучил, свещи, разпятия, тамян и копал, които символизират прехода от живота към смъртта, храна, лични предмети и снимки на починалите. Предлагат се също така специални хлябове, наречени pan de muerto, сладкиши, напитки и традиционни предмети като calaveras - черепи, направени от захар, шоколад или пластмаса - и papel picado - изрезки от мексикански занаяти.
Гробищата също заемат централно място в честванията на Диа де Муертос. Семействата посещават гробовете на своите близки, за да ги почистят, украсят и направят дарения, като хвърлят листенца цветя на земята и запалват свещи, за да отведат душите до гробовете им. Невенът, ярко оранжево цвете, е едно от най-важните цветя на Диа де Муертос, тъй като се смята за цвете на мъртвите и се предполага, че води душите на починалите към техните семейства.
В градовете и селата улиците и площадите са цветно украсени с празнично облечени калаки (скелети) и катрини (елегантни дами-скелети). Хората се гримират, за да приличат на скелети, а костюмите им често са украсени с мотиви на цветя и кръстосани кости. В много мексикански градове се организират паради и шествия, на които участниците носят ексцентрични костюми и танцуват в ритъма на традиционна музика.
Въпреки че Диа де Муертос е радостен и колоритен празник, трябва да се отбележи, че вярванията и традициите могат да се различават в отделните региони на Мексико и дори в рамките на семействата. Някои предпочитат по-религиозен подход, докато други се фокусират повече върху културното и празничното измерение на празника.
