Днес някои артисти избраха да се заселят в задния край на района, където къщите и скритите тесни улочки гъмжат от живот. Ще оцените семейната атмосфера, дружелюбното настроение и спокойствието, което лъха от всеки ъгъл на улицата.
МОНПАРНАС
Щом стигнете до Жар Монпарнас, не се подвеждайте от стъклената и стоманена небостъргачка от 64 етажа. Но ако ви се иска да се повдигнете на по-високо, терасата на последния етаж ви обещава панорамна гледка със заведение за хранене и мултимедийни инсталации, които разказват малко повече за историята на Париж. С брестираните емфрази, барове и ателиета, които привличаха артисти и поети през началото на 20-и век, както и театрите, кабарета и прочие радости на улица Гаите, кварталът запазва шарм и пъстра, живейща атмосфера.
Aufgreйки Rue d'Odessa, площад Едгар КинеТ предлага няколко уютни бистро-тераси. По булевард Монпарнас духът на „боемството” от онази епоха си е останал записан върху стените на La Coupole, Le Dôme, La Rotonde, Le Select и малко по-далеч, Closerie des Lilas.
Митични места, където след Коcteau, Брассаи, Ману Рей и Модильяни, Хемингуей, Милър и Фицджералд идваха да смучат дима и да се напият. Не са задължително най-достъпните за джоба места, особено че американският акцент взема връх над парижкия „тити”.
Щом се облегнете на бара на Tournesol, ще имате по-голям шанс да срещнете нощните птици на квартала в оригинална и топла обстановка. Ако внезапно ви тръпне да направите пазаруване, насочете се към Rue Tournesol de Rennes. Утрeнте и сряда са натоварени с тълпи, тротоарите слизат до Saint-Germain-des-Prés и по тях се редят големите вериги за текстил и множество магазина. Малка особеност е, че това е една от улиците с изключително много магазини за обувки.
На няколко крачки е гробището Монпарнас, с печат „изкуство и словесност”, където са погребани големите имена на литературата и се предлага спокойна разходка. Разбира се, не пропускайте да поздравите художника Гансбургер, хвърляйки си билета за метрото или цигара върху неговия гроб. Гробището е разделено от Rue Émile Richard, единствената улица в Париж без сгради. В зависимост от изхода, с който излизате, съществуват няколко маршрута, за да се потопите в романтиката на задния двор на 14-и район.
Когато достигнете до булеварда Распайл, откривате изискания, ултрапогледен корпус на Фондация Cartier, построена през 1994 г. по проект на Жан Нюел. Значим меценат в света на изкуството, фондацията подкрепя съвременното творческо начинание чрез временни изложби и разнообразна програма около всяко събитие. Точно всяка четвъртък „тазгодните нощи на пътешествениците” са повод за концерти, представления или оригинални четения. Излизайки от изложбата и ако времето позволява, препоръчвам малка почивка в градината, където се издига дървото кедър от Ливан, засадено от Шато Биран през 1823 г.
ДЕНФЕР-МОНЦУРИС
Преди да се гмурнете в Катакомбите, хвърлете поглед на Лъва от Белфорт, внушителна фигура на Бартоłди, която величествено доминира площад Денферт-Рошеро и неуморния трафик. Възможност да завиете приятно по улица Дагерр. Пешеходна и оживена, тя е обичана от множество барове, ресторанти и малки магазини. Но когато се изкачите по улица Рене Коти към резервоара за вода, започвате да се отдалечавате от интензивността на столицата.
Париж като диво провинциално усещане? Прегърнете мозайката от калдъръмени улички, вили и задънени алеи около Парк Монсурис, повдигнете очи и ще се зачудите защо е толкова привлекателно… Прелестни къщички между Avenue Reille и Rue Nansouty образуват сладък доволно малък селце-ансамбъл. Тази зелена кутия цъфти през пролетта и се обагря в багри през есента, когато бръшлянът посивява.
Точно срещу парка се крие буйна растителност. В някои слънчеви дни ще видите люляни, походни просторни поляни и деца да тичат или да се припичат по хълмистите тревни площи.
Изкуствено езерце, музикален киоск, скулптури и мост над релсите на RER маркират пейзажа на малките пътеки. А за летен вечерен вечеря Pavillon Montsouris, ресторантът на парка, е истинско удоволствие.
По-малко населен, докато пресичате Boulevard Jourdan, Международният университетски кампус също предлага приятни зелени кътове за почивка или приятелски пикник. Там живеят над 5 000 студенти и изследователи от цял свят. Смесването се усеща във всеки корпус. Разходката по парка е главно възможност за откриване на удивителна смесица от архитектурни стилове. Изграден между 1923 и 1969 г., всеки дом или павилион пресъздава стил на страната или региона, който представлява. Къщите на Холандия, Белгия, павилионът Италиански и специално павилионът на Швейцария по дизайна на Ле Корбюзие са особено забележителни.
Тази малка открита за публиката градчета притежава театър, конферентна зала, библиотека и евтин университетски ресторант.
ALESIA-PLAISANCE
За да слезете обратно към тази част от 14-и район, вземете новото трамвайче, бързо и тихо, след дълги месеци на шумни строежи. Частта на Rue d'Alésia между площад (замърсен) Victor & Hélène Basch и Rue Didot събира налични стоки от старите колекции на висшата мода и е възможност за изгодни покупки извън разпродажбите. Днес някои магазини са останали, но голямото предимство на тази улица е, че тя пресича целия район и лесно го свързва с околните квартали 13 и 15.
Дворците на Villa d'Alésia, Villa Duthy, Rue des Thermopyles по надолу към метро Plaisance са очарователни пътища като много други, които могат да бъдат открити в квартала, ако сме готови да преминем през веранди или да избегнем главните булеварди. Преработването на Rue Raymond Losserand връща духа на квартала. В малка уличка до дълго име се намира L'Entrepôt, едно от културните и социални места на квартала. Там има бар, който приюти концерти, ресторант, галерия и киносалон с прожекции, често последвани от дебат. И ако все още ви пука и сте готови да завършите вашата разходка през уикенда, използвайте времето да издирите някои предмети на Виенските пазари на Vanves.
Монпарнас е и начална точка за влаковете към Версайската резиденция.
Място
Tout le Monde en Parle
4 Rue du Départ
75015 Paris 15
