Режисиран от Луциен Жан-Батист (Има вече твойте очи, Вторият звезден миг), Какво ще правим сега? е социална комедия, с участието на Изабел Нанти, Жерар Дармон и Луциен Жан-Батист. Премиерата в кината е на 2 октомври 2024 година, а филмът разглежда темата за прехода към нова професия след 50-те, разказвайки историята на троица, която отказва да бъде изтласкана на страни. Произведението ще бъде достъпно за стрийминг в Netflix от 2 януари 2026, като се присъединява към съвременните френски комедии, фокусирани върху концепцията за „втора шанс“.
На 58 години, Ален, изигран от Жерар Дармон, е рязко уволнен. Вместо да се предаде, той решава да създаде собствена компания, за да докаже, че още не е излишен. Идеята му е да навлезе в сферата на грижа за деца – област, в която няма опит, но която вижда като перспективна. Той влиза в проекта заедно с Вероника, в ролята на която е Изабел Нанти, бивша колежка, бореща се с депресия, и Жан-Пиер Саварин, изигран от Люсиен Жан-Батист, водещ на телевизионни игри, който губи популярността си.
Вместе тези трима герои се опитват да се наложат в напълно нова среда, изпълнена с неуспешни опити, неубедителни идеи и невероятни ситуации. Филмът разглежда съмненията, страхове и устремите на един трио, което отказва да бъде определено от възрастта си или провалите си, докато се сблъсква с икономическите и социалните реалности. Тяхното приключение се превръща в лаборатория за „живеене заедно“, изпълнена с подкрепа, конфликти и преосмисляне на собствените им пътища.
Идеята се ражда, когато TF1 Studio предлага на Лусиен Жан-Батист да адаптира Abuelos на Сантиаго Рекехо— социална комедия, фокусирана върху трима възрастни, които мечтаят да създадат детска градина. Режисьорът иска да отклони сюжета от оригиналната крайна линия и да насочи филма към по-широка рефлексия за живеенето заедно и мястото на хората над 50 години в обществото и работната среда. След няколко години на развитие и около десет варианта на сценария, написани съвместно с Кристоф Дютурон и Мелиане Маркажи, проектът се превръща в личен филм, преправян около трима персонажа, създадени за актьорите Жерар Дармон и Изабел Нанти.
Снимките се проведоха предимно в регионите на Пе дьо ла Луар, като особено във Вандей, където Луциен Жан-Батист живее от времето на COVID. Изборът на декори об grounding историята в една периферна и провинциална Франция, далеч от големите градски центрове, което засилва идентификацията с персонажи, срещащи се с чести икономически реалности: уволнение, принудителна преквалификация, необходимостта да се «мулти-кастрира», за да останеш на пазара. Името на главния герой, Ален Морен, всъщност отразява «Мишел Морен», тези хора за вършене на всякаква работа, за които режисьорът споменава като скрит homage към многопрофилните работници.
На нивото на тона, Какво правим сега? се вписва в редицата на съвременните социални комедии на Франция, напомнящи така известния „Голямо пазаруване“ или популярни филми като „Туше“ и „Какво направихме на Богородица?“. Филмът залага на достъпна хумористична атмосфера, основана на културните разминавания между този петчленно семейство и сектора – детегледачество – който традиционно е свързан с други типажи. Целевата аудитория са зрителите, търсещи весели комедии за добро настроение, които разглеждат теми като безработица, депресия и преход в нова професия с лекота и оптимизъм, без да остават безгрижни към социалните нюанси.
Нашето мнение за Какво правим сега? (2024):
Какво правим сега?, режисиран от Луциен Жан-Батисте, е комедия, която се заиграва с една по-неразглеждана тема на киното: прехода към нова професия след 50-те. Подкрепена от трима талантливи актьори, Изаабел Нанти, Герард Дармон и самия Жан-Батисте, тази лента се опитва да съчетае хумор и размисъл за шанса за втори старт. Въпреки това, филмът раздели критиците – някои го оцениха като топла и забавна комедия, докато други откроиха липсата на оригиналност като слабост.
Луциен Жан-Батисте, в ролята на Алейн – мъж, уволнен на петдесет години, който решава да създаде собствен бизнес, майсторски предава емоциите на колебанието и ентусиазма при забавния си преход към новата реалност. До него е енергичната Изаабел Нанти, която с естествено поведение и остроумни реплики разкрива фрустрациите си, особено във взаимодействията с жена му – искрено и без цензура. В многото комични моменти особено впечатлява една реплика: „Можеш ли да млъкнеш, защото непрекъснато го прекъсваш, а това е просто скучно!“
Герард Дармон влиза в образа на Жан-Пиер Саварен – бивш телевизионен водещ, известен с предаването „Само 1 въпрос“, днес живущ в сянката на миналата слава. Персонажът е като микс от трагикомичност и харизма, носейки типичните качества на претенциозен и мегаломан човек – черти, които по подлостта на хумора разкриват един рухнал и изпаднал в криза мъж, зависещ от баща си след като е изгубил всичко.
В критичен момент, Жан-Пиер приема ролята на помощник в прехода на Алейн към новата кариера, като влиза в ролята на инфлуенсър – ироничен обрат за човек, който във време на върха си е бил на върха, а сега трябва да използва славата си, за да продаде мечтата на приятеля си. Тази динамика създава множество забавни и трогателни моменти. Дармон, с естествения си чар и способността да пресъздава ексцентрични персонажи, добавя комична нотка като играе с противоречията на мъж, твърдо горд да признае своята криза, но и способен да постави егото си на страна, за да помогне на приятел.
Така Жан-Пиер Саварен става ключова фигура в историята, неговият път се вписва в основната тема на филма: самопреоткриването въпреки невъзможността или трудността. Той символизира необходимостта човек да се адаптира към постоянните промени, с чувство за хумор и ирония.
По същество, филмът изпраща позитивно послание за способността за преоткриване, дори когато изглежда, че възможностите се изчерпват. Тази доброжелателност, поднесена с лесен за разбиране хумор, го прави достъпен за широка публика – особено за хората, които се намират в онзи важен преходен етап от живота си.
Въпреки това, една от основните критики е, че филмът, макар и симпатичен, е лишен от изненади. Сценарият е предсказуем – сюжетът разчита на ситуации, които вече сме виждали в други комедии за труда и прехода. Докато част от преходите на Алейн в някои моменти са трогателни, цялостната структура е класическа, като препятствията често се решават прекалено лесно, което намалява драматичната и комедийната сила на историята.
Някои зрители биха желали по-задълбочен подход към темата, по-осмислено улавяне на социалните реалности и предизвикателствата на хората от различни среди. Репликата на Алейн: „Знаете ли какво е да си черен във Франция? Мартиниканец, и то! Винаги сравняван с Френки Винсент“ – повдига важен въпрос, който обаче остава на повърхността, без да получи пълната тежест на разглеждането.
Като всяка комедия, Какво правим сега? силно разчита на капани и недоразумения, които тук успешно са използвани, за да създадат забавни ситуации. Мотивите на Алейн – между бизнес проект и семейни конфликти – са колоритна сцена за комични недоразумения, подхранвани от бързи, остри диалози. Тези леки моменти се подсилват от груповата актьорска динамика и остроумните реплики на Нанти, който добавят пикантност към филма.
Макар и на места критиците да намират филма по-лесен, понеже черпи от клишета за кризата на средната възраст и културните стереотипи, целта му е да забавлява. Въпреки това, някои специалисти остават разочаровани от липсата на риск и по-иновативен разказ.
Какво правим сега? е приятна комедия, която, въпреки слабостите си, успява да развесели и да трогне благодарение на солидния актьорски състав и добре написаните диалози. Посланието за надеждата и способността за преоткриване във всяка възраст е вдъхновяващо, а комичните ситуации допълват приятно цялостната картина. Филмът е насочен предимно към тези, които търсят леко, позитивно забавление без излишна драматургична тежест.
Какво правим сега?
Филм | 2024
Премиера в кината: 2 октомври 2024
На Netflix от 2 януари 2026
Комедия | Продължителност: 1ч31мин
Режисура: Луциен Жан-Батист | В ролите: Изабел Нанти, Жерар Дармон, Луциен Жан-Батист
Националност: Франция
Микс от сценарна комедия, портрет на кризата на средната възраст и социална хроника, Какво да правим сега? представя достъпна версия на прехода към нов етап, когато мнозина се чувстват изолирани. С обвързване с три добре познати актьори от световната комедийна сцена, филмът подчертава важността на солидарността, хумора и способността да се преоткриеш, като по този начин става достъпен и за нова публика чрез платформата Netflix.
За още по-голямо удоволствие, разгледайте нашия списък с най-новите филми и сериали на Netflix за януари, нашето ръководство за новите заглавия в стрийминга от всички платформи и днешната селекция Какво да гледате днес онлайн.
Тази страница може да съдържа елементи, асистирани от изкуствен интелект, повече информация тук.
