Антъни Хопкинс се завръща в знакова роля в " Фройд, последната изповед" - историческа драма, режисирана от Мат Браун. Базиран на пиесата на Марк Сен Жермен, филмът представя измислена среща между две големи фигури на XX век: Зигмунд Фройд, основател на психоанализата, и К. С. Луис, християнски писател и бъдещ автор на " Хрониките на Нарния". Действието се развива в Лондон в навечерието на Втората световна война, а този философски хюс клип изправя един срещу друг два светогледа в интензивен и интимен диалог.
Фройд, последната изповед ще се прожектира в кината от 4 юни 2025 г.
Сблъсъкът между Антъни Хопкинс и Матю Гуд се разкрива в трейлъра на филма " Последната изповед на Фройд" - история за интроспекция, вяра и разум.
Резюме : В навечерието на Втората световна война Зигмунд Фройд се укрива в Лондон заедно с дъщеря си Анна. Отслабнал от болест, интересът на Фройд се събужда, когато открива, че К. С. Луис, християнски писател, го е споменал в свои произведения. Срещата им се превръща в словесен дуел по въпроса за Бога, изправяйки една срещу друга две коренно различни визии за света.
Режисиран от Мат Браун, " Последният сеанс на Фройд" върви по стъпките на филми като " Тъмни часове" (Les Heures sombres), "Речта на краля" (Le Discours d'un roi ) и "Обществото на мъртвите поети" (Le Cercle des poètes disparus) - творби, в които думите надделяват над действието, където напрежението се разгръща с думи, мълчание и погледи. Филмът представя измислена среща между Зигмунд Фройд, изигран от Антъни Хопкинс, и К.С. Луис(Матю Гуд) в Лондон в деня на влизането на Обединеното кралство във войната, 3 септември 1939 г.
Пренасяна от плътен диалог и интроспективна атмосфера, историята изследва фундаменталните напрежения между вяра и разум, наука и духовност, смърт и интелектуално наследство. Макар и въображаема, конфронтацията между Фройд и Луис се основава на солидни исторически и философски основи, което придава на филма рефлексивен обхват, далеч надхвърлящ повествователната му рамка.
Сърцевината на филма е диалог между две големи фигури на XX век. Фройд, който е в изгнание и е тежко болен, кани Люис да сблъска атеистичното си мислене с това на християнския писател, обновен от вярата. Размяната на мнения за Бога, страданието, вината и скръбта се осъществява в рамките на един ден, прекъсван от ретроспекции, илюстриращи миналите им рани: Люис се сблъсква с войната, а Фройд - с болестта и загубата.
Тези времеви премествания, макар и илюстративни, понякога нарушават плавността на разказа. Включването им е лишено от естественост, което подкопава баланса на разказа и създава своеобразна емоционална дистанция от публиката.
Визуално филмът се вписва в театралния си произход: фиксирани кадри, стегнати рамки, приглушено осветление и тъмна цветова палитра. Тази трезвост, целяща да подчертае интензивността на дебата, може да засили впечатлението за бавност. Атмосферата е тягостна, почти клаустрофобична, а някои критици се оплакват, че постановката е твърде кротка, дори строга.
Саундтракът е минималистичен и подчертава думите. Няколко исторически елемента - като радиооткъси от речите на Хитлер - напомнят за тревожния геополитически контекст, в който се провежда тази среща.
Антъни Хопкинс доминира на екрана с нюансирано изпълнение: авторитарен Фройд, но изпълнен със съмнения, чиято физическа болка и страх от смъртта го правят по-човечен. Матю Гуд, в ролята на К.С. Луис, е по-сдържан. Неговият персонаж, въпреки че е централен за идеята на филма, остава недостатъчно използван, понякога затрупан от ръста на Фройд.
Но едно от истинските богатства на филма се крие в по-дискретна роля: Лив Лиза Фрайс играе Анна Фройд, единствената дъщеря на Зигмунд, самата тя водещ детски психоаналитик.
Нейният привидно второстепенен персонаж добавя дълбоко, почти безмълвно емоционално измерение. Анна олицетворява фигурата на интелектуално блестящата дъщеря, която е изцяло отдадена на баща си, подчинена на неговите капризи и пленница на властта му.
Филмът очертава, без да го обяснява напълно, емоционалната и психологическата зависимост, която свързва Анна с Фройд. Това е връзка на контрол, която е също толкова показателна, колкото и теоретичните дебати, и повтаря концепциите на самия Фройд за преноса и сублимацията. В противовес на това К. С. Луис, който припомня загубата на майка си като точка на духовен разрив, въплъщава форма на освобождение от родителския авторитет.
По този начин Анна се превръща, чрез своите мълчания и самоотвержени жестове, в несъзнателно отражение на противоречията на Фройд. Тя почти никога не говори, но присъствието ѝ е достатъчно, за да разкрие емоционалната и интимна страна на великия теоретик.
Филмът повдига фундаментални въпроси, без непременно да дава отговори: вярата ли е убежище? Достатъчен ли е разумът за утеха? Има ли смисъл страданието? Фройд и Луис се изправят един срещу друг, без да се отхвърлят. Филмът никога не взема решение, предпочитайки двусмислието пред демонстрацията, в стил, който ще се хареса на онези, които обичат филми, които говорят и размишляват.
"Фройд, последната изповед " ще се хареса на почитателите на словесните двубои, на тези, които се интересуват от философия и психоанализа, както и на зрителите, които ценят интимните, мозъчни театрални адаптации.
От друга страна, зрителите, които търсят стабилно темпо, силно драматично напрежение или по-жива режисура, вероятно ще се отегчат. Филмът изисква концентрация и готовност да слушате.
На кръстопътя между интелектуалното и интимното " Фройд, последната изповед " е колкото трезво, толкова и плътно произведение. Макар че понякога му липсва повествователен дъх и визуален размах, то може да завладее с качеството на изпълнителите си и актуалността на въпросите си. Зад монументалната фигура на Фройд филмът успява да покаже неговите недостатъци, слепите му петна и човешкото ехо на теориите му.
Какви филми да гледате на кино през юни 2026 г.?
Научете какво ново ще има в киното през юни 2025 г., като се запознаете с филмите, които се прожектират в кината, прожекциите и часовете близо до вас. [Прочетете още]
Пътеводител за драматични филми: творби, които се прожектират в момента по кината, и предстоящи премиери, с дати, новини и редовни актуализации. [Прочетете още]
Филми, които да гледате днес в кината в Париж и региона Île-de-France. [Прочетете още]
Тази страница може да съдържа елементи, асистирани от изкуствен интелект, повече информация тук.
Какви филми да гледате на кино през юни 2026 г.?
Драми, които да гледате на кино: емоции и интензивни истории
Кой филм да гледаме днес в киното? Нашите идеи за прожекции
