Бъдещето идва е новият пълнометражен филм на Седрик Клапиш, създаден съвместно с Сантяго Амигоре́на. Това комедия-драма с продължителност 2 часа и 6 минути, с участието на голям межд Generation cast, ще бъде показана извън конкурсната програма на кинофестивала в Кан 2025 – първи случай за режисьора в официалната селекция. Филмът ще тръгне по българските кина на 22 май 2025 г. В него участват сред другите Сюзън Линдон, Абрахам Уаплер, Винсънт Макгайн, Джулия Пиатон, Сара Жирадо, Сесил дьо Франс, Зинедин Соуалем, Пол Кирхер и Васили Шнайдер.
Днес, през 2025 година, около тридесет членове на едно и също семейство научават, че ще наследят изоставена къща, която от десетилетия лежи изоставена. Четирима от тях – Себ, Абдел, Селин и Гай – са натоварени с проверката на състоянието й. В тази домина, застинала в миналото, те откриват изненадващи артефакти: стари снимки, дневници, картини и забравени предмети.
Тези следи от миналото ги водят по стъпките на Адел, млада жена, тръгнала от Нормандия към Париж през 1895 година, на двадесет години. Разказът се движи между два периода, този на края на XIX век, белязан от индустриалната революция, появата на фотографията и разцвета на импресионизма, и този на 2025 година. Тази времева среща кара героите да преосмислят своето семейно наследство, своите идеи и отношенията си към прогреса.
Проектът се вписва в дългогодишната страст на Цедрик Клапис към Париж преди 1900 г. Още в първия си кратък филм, Това, което ме движи, режисьорът започна да изследва тази епоха. С Пристигането на бъдещето той реализира дългогодишната си мечта: да създаде костюмиран филм, посветен на изчезналия Париж, вдъхновен от фотографите Евгени Атге, Шарл Марвил и Надар, чиито снимки оформят визуалния му свят за филма.
Написването на сценария започна с задълбочено документално проучване в сътрудничество с Сантяго Амегорана. Заедно те изследваха Нормандия и посещаваха множество музеи – от Орась, Мармотан, до Ле Хавър и Онфльор – като се базираха и на важни литературни текстове като Сцени от живота на бунтовника на Анри Мюгър. Тази историческа дълбочина обогатява разказа, който съчетава семейна традиция и артистично наследство, поставяйки въпроса за това какво запомнят поезията и фотографията за хората и местата.
Филмът също така подема размисъл за технологичния напредък. Пресечната точка между 1895 и 2025 г. поставя на фокус материалните постижения и техните страни, като провокира размисъл за съвремието чрез критичното око на някои герои. Клапиш продължава темата, която вече е присъстваща в неговата последна филмография — процесът на предаване, тук обогатен с историческа и естетическа дълбочина.
Възстановяването на Париж от 1895 година беше сериозно logistическо предизвикателство. Карети, коне, омнибуси и масово участващи в костюми актьори изискваха стриктна подготовка, далеч по-организирана от спонтанния стил на режисьора. В визуално отношение, операторът Алексис Кавирчин създаде естетика, вдъхновена от автокартите и импресионизма, използвайки кадри, напомнящи на Манет или Дега. Епохалните кадри бяха заснети с анаморфен обектив, докато съвременните сцени са по-ясни и снимани с голи обективи, които придават по-остър и съвременен изглед.
Музиката, създадена от Роб, служи като още един мост между различните епохи. За първи път Кедрик Клапиш работи съвместно с този композитор, който създава инструментална саундтрак, напомняща както на Дебюси и Сати, така и на съвременните тенденции. Тази музикална композиция подчертава вътрешната дълбочина на филма, без да акцентира твърде много върху емоциите.
Показан извън конкурса на 78-ото издание на фестивала Кан, Мястото на бъдещето отбелязва важна стъпка в кариерата на Седрик Клапише, както подчерта Тиери Фремо по време на пресконференцията за официалната селекция на Фестивала Кан.
Настъпването на бъдещето
Филм | 2025
Премиера в киното: 22 май 2025
Драма-комедия | Продължителност: 2 ч 6 мин
Режисьор: Седрик Клапиш | В ролите: Сюзън Линдон, Абрахам Уплър, Винсент Макейн
Националност: Франция
Преминавайки през тази интимна и историческа панорама, Приходът на бъдещето предлага размисъл върху времето, паметта и наследството, като същевременно възстановява любовта към ансамбловото кино, характерна за Цедрик Клапиш. Филмът съчетава съвременна наблюдателност с поглед към миналото, без прекалена носталгия, с внимателна режисура, която подчертава връзките между различните епохи.
За да продължите изживяването в кинозалата, разгледайте новите филми на киноафиша за май, препоръчителните за гледане филми в момента и нашата селекция от филми, представени на Канския филмов фестивал 2025.
