Някои филми лесно могат да бъдат разказани. Wild Horse Nine обаче не се поддава на обобщение: да изложиш сюжета му не е достатъчно, за да предадеш удоволствието от диалозите, необикновеността на героите и способността му да прави правдоподобни дълбоко абсурдни разговори. Именно в това съчетание се крие успехът на филма на Martin McDonagh, който излиза по кината във Франция на 4 ноември 2026 г.
Сюжетът се развива малко преди чилийския преврат през 1973 г. Крис, изигран от Джон Малкович, и Ли, изигран от Съм Роквел, са изпратени от Сантиаго към остров Пасха от своя надзорник MJ, изигран от Стив Бускеми.
Сред монументалните статуи на острова двамата дългогодишни партньори се оказват лице в лице с операциите, в които са участвали, и с заговорите, които се развиват. Престоят им поема ново направление, когато Крис се сближи с две студентки-бунтарки, изиграни от Марияна Ди Джироламо и Аилин Салас.
Финото в Wild Horse Nine не се крие в неизменната деликатност. Филмът може да улови нюанс, а после да натрапи нещо очевидно, да отправи провокация или да проточи разговор до абсурд. Понякога той нахлува през отворени врати с почти смайваща настойчивост. Тази съзнателно търсена тромавост допринася за хумора му — с всичко забавно, но и потенциално дразнещо, което носи.
Този рязък контраст особено ни допадна. Героите не винаги си правят труда да бъдат деликатни, докато отношенията им изваждат наяве по-фини чувства. Удоволствието идва от съвместното съществуване на двете: една нелепост не пречи на разговора да разкрие нещо чувствително, а емоцията никога не заличава напълно нелепостта на онези, които я пораждат.
Този начин на съчетаване на черен хумор, абсурд и човечност напомня за братята Коен. Откриваме същото особено удоволствие от това да следим морално съмнителни мъже, погълнати от собствените си дела, докато светът около тях е обхванат от сериозни събития. Съпоставката подчертава най-вече тона: можем да се смеем на тези герои, да се привържем към отношенията им и същевременно да не забравяме какво олицетворяват.
Джон Малкович играе невероятен персонаж, чиято самобитност е сред големите достойнства на филма. Думите му, реакциите му и начинът, по който се включва в разговорите, придават особен колорит на диалозите. Срещу него Сам Рокуел се чувства напълно на мястото си. Двамата си партнират толкова добре, че е истинско удоволствие да ги гледаш как разговарят, независимо от това какво допринася разговорът непосредствено за сюжета.
Диалозите са увлекателни, дори когато поемат в невероятни посоки. Именно тук се проявява другият парадокс на филма: разговорите могат да станат екстравагантни, без да преставаме да вярваме на героите. Убедителността идва от връзката между двамата мъже, от усещането, че имат обща история и свой собствен начин да се търпят.
Музиката допълнително засилва удоволствието. Песните, които съпътстват разказа, допринасят за атмосферата му и събуждат желание преживяването да продължи и след края на прожекцията. Заедно с диалозите и изпълнителите те правят филма по-лесен за гледане, отколкото за разказване.
Wild Horse Nine обаче няма да допадне на всички зрители. Провокациите, настойчивите разговори и резките смени на тона могат да отблъснат някои от тях. Контрастът между финес и тежка артилерия, който ни забавлява, на други може да се стори пресилен. Удоволствието от прожекцията до голяма степен зависи от това дали зрителят ще хареса това дуо и хумора му.
Филмът е особено подходящ за почитателите на черните комедии и ексцентричните персонажи, както и за онези, които обичат да се наслаждават на диалога и да приемат отклоненията му. По-малко ще допадне на зрителите, които очакват комедия, достъпна от първия миг, или шпионски сюжет, залагащ на екшън и ясно очертана сюжетна линия.
За нас именно тези противоречия правят Wild Horse Nine толкова богат. Понякога изключително фин, друг път нарочно преувеличен, абсурден и все пак достоверен в централната си връзка, филмът намира в лицето на Малкович и Рокуел забележителни изпълнители. Истинско съкровище според нас, стига да харесвате този хумор, който умее както да улучи право в целта, така и да удря силно.
В актьорския състав се включват и Том Уейтс и Паркър Поуси. Тя се завръща към стила на черната комедия след участието си в Белият лотос, докато Том Уейтс отново си партнира с Мартин Макдона след Седем психопата.
Wild Horse Nine отбелязва ново сътрудничество между Мартин Макдона и Съм Роквел, което режисьорът вече е водил в Seven Psychopaths и Three Billboards: The Panels of Vengeance. Режисьорът отново се завръща към Searchlight Pictures, Blueprint Pictures и Film4 след Les Banshees d’Inisherin.
Показан през септември 2026 г. в официалната конкурсна програма на 83-тото издание на Венецианския кинофорум Mostra, филмът донесе на Джон Малкович Купа Волпи за най-добър актьор. Тази награда подчертава изпълнението му на Крис, застаряващ агент, чието минало и методи са поставени под въпрос по време на мисията.
С дължина от 1h58, тази британско-американско-чилийска продукция се продуцира от Греъм Броудбент, Пит Цернин, Мартин МакДона и Анита Оуърланд. Searchlight Pictures осигурява разпространението й.
Вижте също филмите, които да гледате в кината през ноември, филмите, които се прожектират в кината в момента, както и нашата селекция от трилъри, които да гледате в кината сега и занапред.
Тази страница може да съдържа елементи, асистирани от изкуствен интелект, повече информация тук.
