Ефемериди за 25 октомври в Париж: инсталиране на обелиска от Луксор на площад Конкорд

На 25 октомври 1836 г. по заповед на крал Луи-Филип в центъра на площад "Конкорд" е издигнат Луксорският обелиск. Предложен на Франция от вицекраля на Египет в знак на добра воля, монолитът пристига в Париж през 1833 г. след невероятно епично пътуване по вълните.

Във вторник, 25 октомври 1836 г., по инициатива на крал Луи-Филип Обелискът е издигнат в средата на площад "Конкорд" пред очите на повече от 200 000 парижани, събрали се на площада, на съседните тераси и в дъното на булевард " Шанз-Елизе". Подарено на Франция през 1830 г. от Мехмед Али, вицекрал на Египет, в знак на приятелство, това 23-метрово, 230-тонно египетско бижу, изработено от 3300-годишен розов гранит от Асуан, произхожда от храма на Амун в Луксор . То достига местоназначението си през 1833 г. след двегодишно пътуване по вълните.

След като пристига в Египет през август 1828 г. начело на френско-тусканска мисия, Жан-Франсоа Шамполион, френският египтолог, отговорен за превода на йероглифите върху Розетския камък, изпада във възторг от двата обелиска на входа на храма в Луксор. На 24 ноември 1828 г. той пише: "Огромен дворец, предшестван от два обелиска, високи почти осемдесет стъпки, изработени от един блок розов асуански гранит, изящно изработени, придружени от четири колоса от същия материал и високи около тридесет стъпки, защото са заровени до гърдите. Това е още един пример за Рамзес Велики.

Красноречивият египтолог успява да убеди Мехмед Али да дари тези скъпоценности, издигнати по време на управлението на Рамзес II през XIII в. пр. н. е., на Франция. Наместникът на Египет, който смятал да подари на Франция един от двата обелиска в Александрия, тъй като другият щял да отиде при англичаните, се съгласил. Сега обаче възниква проблемът с транспортирането на двата монолита, всеки от които тежи над 200 тона.

През 1829 г. Шарл X, тогава крал на Франция, възлага на Министерството на флота да разработи начин за пренасяне на обелиските до пристанището. Специално проектираният за тази деликатна мисия кораб " Луксор" е построен и спуснат на вода в пристанището на Тулон на 26 юли 1830 г. Дълъг 43 метра и широк 9 метра, "Луксор" е трябвало да може да плава по Нил, да прекосява Средиземно море, да кръстосва Атлантическия океан и накрая да плава по Сена под мостовете.

Революцията от 1830 г., при която Карл X е заменен от братовчед си Луи-Филип Орлеански, не застрашава проекта и няколко месеца по-късно, на 29 ноември 1830 г., Египет официално подарява на Франция двата луксорски обелиска в знак на добро разбирателство и в знак на благодарност за работата на Шамполион по разшифроването на йероглифите. Луксор напуска пристанището на Тулон на 15 април 1831 г. под командването на Реймон дьо Верниняк Сен-Мор, като първоначално трябва да върне само един от двата обелиска.

Именно Шамполион избира кой обелиск да бъде върнат първо - "по-западният, този вдясно, когато влизате в двореца". "Пирамидионът е пострадал малко, това е вярно, но цялото тяло на този обелиск е непокътнато и чудесно запазено, докато обелискът вляво, както се убедих от разкопките, е претърпял голяма фрактура към основата", описва египтологът, за да обоснове избора си.

Така започва едно пътуване през вълните, което продължава почти три години. Теглена от "Сфинкс", "Луксор" пристига в Луксор на 14 август 1831 г. и се доближава максимално до храма, като прокопава 400-метров канал, за да можена 19 декември 1831 г. дасе качи на монолита. Екипажът обаче трябвало да изчака осем месеца на място и края на наводнението на Нил, преди да може да потегли отново на 18 август следващата година.

През октомври 1832 г. се появява още един навигационен проблем: блокиран от пясъчни коси в устието на Нил, "Луксор" трябва да изчака до 1 януари 1833 г., преди да може да отплава отново. След като стига до Александрия, баржата трябва да изчака до 1 април 1833 г. и края на зимните бури, преди да поднови пътуването си. Пристигайки в Тулон през нощта на 10 срещу 11 май 1833 г.,обелискът най-накрая достига Париж на 23 декември същата година, след като е бил влачен през Средиземно море, заобикаляйки Испания и плавайки нагоре по Сена от Руан.

Но след като пристига във Франция, възниква нов проблем: докато обелискът е покрит с йероглифи, разказващи за победите на Рамзес II, оригиналната му основа е украсена с шестнадесет павиана, стоящи на задните си крака, което разкрива пола им. Това се смятало за неприлично за онова време, затова било решено да се замени с по-традиционен цокъл, а оригиналният цокъл да постъпи в колекциите на Музея на Лувъра.

На 25 октомври 1836 г., вторник, след години на очакване,Луксоровият обелиск най-накрая е издигнат в центъра на площад Конкорд, между булевард Шанз-Елизе и градината Тюйлери. Издигането на обелиска на това място слага край на политическите спорове: първоначално кралски площад, построен в чест на Луи XV, по време на Френската революция площадът се превръща в огнище на въстание, където Луи XVI, Мария-Антоанета, Шарлот Кордей, Дантон, Робеспиер и много други са гилотинирани.

В ранните часове на 25 октомври 1836 г. почти 200 000 парижани се събират на площада и на околните тераси чак до авенюто на Шанз-Елизе. Инженерът Аполинер Лебас ръководи опасната операция по вдигането, за която са необходими машини, въжета и гениална система от противотежести. По време на операцията инженерът доброволно остава под обелиска, за да избегне позора в случай на инцидент. За негово щастие операцията е успешна и няколко часа по-късно обелискът се изправя.

Дискретно наблюдавайкииздигането на обелиска отHôtel de la Marine, за да може да се измъкне незабелязано, ако монолитът падне и бъде разрушен, крал Луи-Филип най-накрая се появява на балкона на Hôtel de la Marine в компанията на кралското семейство и получава дългиовации от тълпата. Шамполион, който умира през 1832 г., така и не вижда завършен своя труд.

Класифициран като исторически паметник през 1936 г., най-старият монумент в Париж от 1998 г. е увенчан с пирамида, изработена от бронз и златни листа. Вторият обелиск, който така и не е върнат в Париж, най-накрая е върнат на Египет през 1981 г. от Франсоа Митеран, който обявява, че повече няма да го притежава. За сведение през 1845 г. Луи-Филип подарява на Египет меден часовник в знак на благодарност. Часовникът, който сега украсява цитаделата в Кайро, никога не е работил както трябва, според кайряците, тъй като вероятно е бил повреден при доставянето му.

За да научите повече, кликнете тук: