Улица Франсоа Мирон в квартал Маре е една от малкото улици в централната част на Париж, които са запазили средновековната си атмосфера въпреки последователните градски трансформации. На номера 11 и 13 се намират две полудървени къщи, които привличат вниманието. Често наричани"средновековни къщи", точната им датировка е предмет на спорове.
Засвидетелстван е още в началото на 16ᵉ век, а в някои източници се споменава за съществуването на структури, датиращи от 14ᵉ век. Тези къщи традиционно се обозначават с"à l'enseigne du Faucheur" за номер 11 и"à l'enseigne du Mouton" за номер 13, като се възраждасредновековната употреба на символични знаци вместо цифри.
Архитектурата на средновековните къщи на улица "Франсоа Мирон", въпреки че са частично преустроени през 20ᵉ век, остава рядък пример заранни граждански жилища в центъра на Париж. Двете къщи привличат погледа с откритата си дървена конструкция, известна още като полудървена архитектура, типична за парижките сгради от 14ᵉ и 15ᵉ век, преди хаусманското градоустройство и противопожарните разпоредби да ги накарат да изчезнат почти напълно.
Принципът на конструкцията се основава на масивна дървена рамка, обикновено дъбова, върху която се монтират пълнежи от коб, тухли или мазилка. Тази видима структура представлява едновременно скелета и кожата на къщата. В полудървената конструкция на улица "Франсоа Мирон" се срещат кръстосани и ромбовидни мотиви, често използвани по онова време не само заради здравината, но и заради декоративната им стойност.
Друга важна особеност е корнизът. Всеки по-висок етаж е изпъкнал малко над предходния, създавайки надвес над улицата. Тази техника е позволила да се увеличи жилищното пространство, без да се увеличава площта на сградата, като същевременно е предпазила долната фасада от дъжд. Видима проекция, която подчертава вертикалността на къщите и допринася за впечатлението за плътност, характерно за средновековен Париж.
С течение на времето тези предвиждания постепенно се премахват или намаляват, по-специално в резултат на парижките декрети, целящи да ограничат рисковете от пожар и срутване. Знаем, че през 1607 г. с наредба е наложено ограничение на надвесите над обществената улица, което е една от причинитепървоначалните средновековни структури да бъдат адаптирани през вековете.
По време на реставрационните работи, извършени през 60-те години на миналия век, дървената конструкция е възстановена, а част от нея е частично реконструирана, за да изглежда така, както е изглеждала през Средновековието. Въпреки това настоящата цветова схема от тъмно дърво и светла мазилка е по-скоро естетически избор, отколкото строга историческа реконструкция, тъй като по онова време средновековните къщи често са били боядисвани в ярки цветове.
Тези сгради също носят белезите на преустройство, последователни ремонти и дорисъвременни допълнения, което доказва, че те не са застинали реликви, а живи свидетели наградската история на Париж.
Необичайни и красиви сгради, които да откриете в Париж
Защо да не откриете някои от най-красивите сгради в архитектурната история на Париж? Необичайни фасади, които да откриете в цялата столица. Редакторите ви канят на естетическо пътешествие из сърцето на Града на светлината - от средновековно великолепие през ар нуво до съвременна дързост, разкривайки един необикновен Париж, който понякога е неподозиран. [Прочетете още]
Необичайни и красиви сгради, които да откриете в Париж
