Между старото селище и по-новите квартали на Cergy, на дясната брегова ивица на р. Оаз, този дървесен парк и скромният дом, домът на легенда за театъра и киното, образуват остров на спокойствие в днешна силно урбанизирана среда. Мястото е обявено за Паметник на регионално значение от регион Ил дьо Франс, който го възприема като комплекс от наследство, представящ локалната и културната история на Франшанс. Но каква е историята на това място, което дълго време е оставало извън погледа?
Името ѝ естествено се свързва с Ан и Жерар Филипе, които придобиват имота през 1954 г. Жерар Филипе, водеща фигура в френския театър и кино следвоенна Франция, и Ан Филипе, писателка, оставят дълбок отпечатък върху мястото, до такава степен, че днес то носи тяхното име. Но къщата е по-стара: изградена от камък през XIX век върху стари партери за зеленчуци, тя се вписва в местност, която съхранява и останки от Château de Vauréal и историята на arboriculture в района към края на XVIII век.
Тази къща, обявена за обект от регионално значение като паметник на културното наследство се откроява толкова с архитектурата си, колкото и с атмосферата. Жилището се състои от централен корпус, който някога е бил обслужван от конусовидна стълба подкова, обграден от две пристройки в лека изпъкналост и покрит с кополовидни покриви, пробити от високи мансарди. Срещу него широка алейа, засадена с кестени, води към партер с флорална бродерия. Мястото има и силен мемориален интерес: двойката е превърнала дома в стил от 1950-те години, като е променяла по-специално прозорците и фасадите, и е посрещала там артисти и писатели като Жан Вилар, Агнес Варда, Рене Клер и Жорж Перо.
Сайтът разказва едновременно за различни епохи: за предградския Cergy преди да стане новият град, за дом на художници от 1950-те, и за наследство, което трябва да се преоткрие за днешната публика. Продаван на държавата през 1973 г., домът и парковият му ансамбъл стават собственост на общината през 2000 г. Оттогава градът води проект за възстановяване, за да го превърне в място за памет, за туризъм, за творчество и за гражданско образование.
Към момента къщата все още не е отворена за посетители (но ни шепнат, че скоро ще стане възможно...), докато паркът е частично достъпен по време на културни събития, а земеделската дейност и пчеларството продължават. Очакваме по-слънчевите дни, за да опознаем това уникално наследство!
