Откакто обявиха, че ще се реформират през септември 2024 г., и изнесоха зареждащо шоу в парижката La Défense Arena, Linkin Park изглежда живеят на ръба на силите си. На концертния фронт алтернативната рок група кръстосва света с изпълнения в Богота, Сао Пауло, Мексико сити, Токио и Остин, без да споменаваме финала на Шампионската лига в Мюнхен. На звукозаписния фронт Linkin Park също не са бездействали, като издадоха изненадваща инструментална версия на"From Zero", както и луксозно издание на албума, включващо песента "Up From the Bottom ".
Преди да се отправят към Северна Америка за поредица от 25 дати и да се завърнат в Европа през пролетта на 2026 г., Linkin Park спряха в 14 европейски града през последните няколко седмици, свирейки на смесица от стадиони и фестивали. На 23 юни групата закри фестивала Hellfest в Клисон с донякъде разочароващ сет. Но може би това се дължеше на отмяната на концерта на групата в последния момент два дни по-рано в Берн, Швейцария, поради "медицински проблем в групата ".
Водени от желанието да пресъздадат лудата енергия и еуфория на концерта в парижката La Défense Arena през ноември 2024 г., беше невъзможно да се откажем от новия концерт на Linkin Park на Stade de France на 11 юли 2025 г. Още повече, че това беше първото им изпълнение на парижката сцена и последното им лятно шоу в Европа. И така, ето ни тук, този петък вечер, на трибуните на Stade de France, нетърпеливи отново да вибрираме в ритъма на многобройните им хитове.
Но преди Linkin Park да се завърнат в Париж, публиката имаше възможност да изчака не един, а двама откриващи изпълнители. След сета на американския рапър JPEGMafia, One Ok Rock пое в 19,50 ч. под бурни аплодисменти. Групата далеч не е непозната в столицата, особено сред по-младото поколение. Тази японска рок група вече е свирила в парижките зали Trianon, Olympia и Zénith de La Villette. През октомври 2025 г. групата ще гостува и вAccor Arena в рамките на своето европейско турне "Detox". Преди това One Ok Rock излязоха на Stade de France като подгряваща група на Linkin Park, не по-малко! И японската група вдигна температурата с една степен със своята заразителна енергия и ултрадинамични парчета, явно вдъхновени от Linkin Park. Особено внимание заслужава присъствието на Колин Бритън, поканен да свири на китара в песента "We Are".
Малко преди 21:00 ч. стадионът "Стад дьо Франс" беше препълнен до краен предел. Тениски с логото на групата са в изобилие в залата и на трибуните. Млади тийнейджъри или четиридесет и няколко годишни, Linkin Park успяват да обединят няколко поколения около своята музика. В публиката вълнението постепенно се засилва. Надига се обща вълна. На гигантските екрани се появява 10-минутно обратно броене, започнало в 21,05 ч. Това е всичко, което е необходимо, за да се втурнат феновете в лудост. С отброяването на минутите атмосферата става все по-нажежена, докато откъс от надписите на сериала"Емилия в Париж" отеква из парижката зала. След това, в 21,15 ч., Алекс Федър, Колин Бритън, Дейв "Феникс" Фарел и Джо Хан се качиха един след друг на сцената, преди към тях да се присъединят Майк Шинода и Емили Армстронг, носеща слънчеви очила и черни бермуди за случая. Орда от мобилни телефони се вдигна в шахтата, за да увековечи влизането.
И именно с "Somewhere I Belong ", класика на групата, станала известна по онова време благодарение на Честър Бенингтън, комбото започна своя сет. Групата бързо продължи с опияняващата 'Crawling ', а след това и с 'Up From the Bottom', взета от делукс изданието на'From Zero'. Феновете започнаха да аплодират Емили Армстронг и да крещят името ѝ без прекъсване. Явно трогната от толкова много любов, певицата не губи време, за да им изпрати сърце с ръцете си. От своя страна Майк Шинода се опита да говори, но бързо беше прекъснат от ликуващата тълпа. Емили Армстронг изкрещя"Vive la France" на френски език.
След това на стадион "Стад дьо Франс" звучи "Lying From You ", последвана от мощната "The Emptiness Machine" . Вълшебно е да видиш как тази песен, издадена едва през ноември 2024 г., предизвиква толкова много плам на живо. След това идват "The Catalyst ", "Burn It Down ", "Stained ", без да забравяме отличната "Two Faced ", с Емили Армстронг и Майк Шинода в прекрасна форма в предната част на сцената... Скоро стана ясно, че Linkin Park ще ни отведат на пътешествие във времето, отдавайки почит на най-новите песни, както и на старите хитове, които белязаха цяло едно поколение през 2000-те години. В тази петъчна вечер хитовете идват един след друг, като всеки път се усеща безумната енергия на Linkin Park и превъзбудената атмосфера в публиката. Имаше дори няколко кръгови ями в питуола. Групата, както и публиката, са на седмото небе от щастие и се наслаждават на всяка секунда.
След машъпа "When They Come For Me/Remember The Name", брилянтно изпълнен от Майк Шинода, настроението се променя. "Пусни ме навън, освободи ме... ", крещи Емили с дрезгавия си глас. "Casualty ", най-злокобното парче от"From Zero", избухва от "Стад дьо Франс" пред възторжената публика. Феновете изпаднаха в още по-голяма еуфория, когато прозвучаха първите ноти на "One Step Closer " - хит, към който се присъедини и певицата на One Ok Rock. "Casualty " и "One Step Closer" са две песни, които демонстрират вокалната мощ наЕмили Армстронг. Нейният дрезгав, експлозивен глас ни завладява и очарова. Ако мнозина все още са се съмнявали в нейните вокални способности, певицата заличава всякаква несигурност и поставя всички в съгласие.
На сцената съучастието между Майк и Емили е очевидно. Докато Майк пее, все така широко усмихнат, Емили танцува и подскача. Докато първият отделя време за малко разпускане на публиката и рисува бъдещата татуировка на фен върху лист хартия по негова молба, втората импровизира и пее"Immigrant Song" на Led Zeppelin.
И този ентусиазъм далеч не намалява. Беше момент на чисто удоволствие, когато групата изпълни "Numb", а след това и "In the End" със сила и енергия, подета в хор от 80 000 зрители на "Стад". За случая Емили не се поколеба да си сложи парижка барета и да се увие в трикольорно знаме, като и двете бяха изхвърлени от публиката малко преди това. Феновете на стадиона бяха във възторг. Разбира се, няма как да не си спомним за Честър Бенингтън. Но Емили Армстронг не прави опит да копира своя предшественик и успява да изпълни тези вечни хитове със стил и енергия, благодарение на уникалния си глас. Можем само да аплодираме изпълнението ѝ, което все още не е приключило. Следва още един голям хит, когато певицата изпълнява "Papercut", като разярена лъвица, последвана от пресипналия хит "Heavy Is the Crown", сублимиран от хриплив, ликуващ вой, продължаващ няколко секунди. Кара те да се чудиш каква е тайната ѝ да не си пречупва гласа.
Нощта вече е паднала в Сена Сен Дени и шоуто придобива съвсем ново измерение - светлините, осветяващи стадиона, лазерите, летящи над ямата, джетовете с CO2 и двата куба, окачени над сцената, които излъчват на живо образи от концерта и визуални ефекти.
Именно с динамичната "Bleed It Out" и под дъжд от конфети Linkin Park решиха да приключат този мощен, зареден с енергия и успешен сет. След около два часа си тръгнахме с усещането, че сме станали свидетели на най-добрия от трите им концерта във Франция от миналата есен насам, пред парижката La Défense Arena и Hellfest.
Напомняне
