Първият път, когато се влюбихме в Анна Вонхаусволф, бе през 2018 г. Този скандинавски талант гостува на Голямата зала във Вилети по време на фестивала Вилети Соник. Оттогава всеки нейн концерт в столицата ни кара да се потопим отново и отново в неповторимия ѝ звуков свят — смес от ембиънт поп, построк и дрон музика, която оставя дълбоки следи в сърцето ни.
След един изключително оригинален концерт в църква на 17-ти район в Париж и последван от впечатляващия спектакъл в Marbrerie в Монтрьой, Анна Вон Хаусволф се завърна в Париж на случайната дата 31 януари 2026 г.. И точно в препълнения салон на ТрабендО тази вечер беше мястото, където шведската артистка изгря на сцената в 20:30 ч., след една повече от обещаваща предварителна програма, представена от нейната сънародничка, музикантката и саксофонистка Лисен Рийландер Льове.
В залата има разбираемо първите почитатели от самото начало, както и нови слушатели, които откриха изпълнителя с излизането на "Iconoclasts", неговия шести студиен албум. По-поп и по-достъпен отколкото предишните три – ироничният "The Miraculous", експерименталният "All Thoughts Fly" и отличният "Dead Magic", – "Iconoclasts" се стреми да бъде светъл, въпреки тъмните нотки. „The world is full of shit and full of evil“, изпява тя в „Facing Atlas“. С новия албум, шведската певица, органистка и композиторка малко поостава от готическите атмосфери, които я прославиха, и внася саксофона на Отис Санджьо, демонстрирайки, че остава артист със свръхчовешко многообразие и неподражаем стил.
На този концерт в Trabendo в Париж, цялата сценична музика е изпълнена от Lisen Rylander Löve на саксофона. Аудиторията бързо е въвлечена в атмосферата със „Consensual Neglect“, инструментална композиция, която постепенно изгражда напрежението. Певицата и петте й талантливи музиканти, които за този повод са облекли еднакви костюми, започват да изпълняват „Facing Atlas“. Гласът на Анна, мощен и ясен, ни докосва дълбоко. Но това е само началото.
Малка по размер, но голяма по талант, Анна Вон Хаусволф започва с „Mouth“. Тя завършва с мощен звуков взрив, който кара дългата й руса коса да лети във такт с перкусиите. Шведската изпълнителка продължава своя мултисензорен път с още парчета, предимно от албума "Iconoclasts". Сред тях е и „The Whole Woman“, където Анна свири на своя изключителен преносим орган – известния "Cantiga Organetto". Но истинското напрежение се усеща, когато първите акорди на заглавното произведение започват да звучат. Докато досега бе заета на синтезаторите си, Анна не се колебае да вземе кабелния си микрофон и да се приближи до малката сцена в Трабендо. След това се отпуска и остава легнала за дълги секунди. Песента, която продължава около 8 минути, далеч не е свършила и се развива в ослепителна, прегоряла яркост.
След като ни потопи в завладяващ звуков пейзаж с „An Ocean of Time“, Анна Вон Хаусволф взема своята китара и омагьосва публиката с „The Mysterious Vanishing of Electra“ — парче, което постепенно отвежда към трансценденталното. Подвластни на ритъма на традиционната музика, зрителите започват да харчат необуздано, докато гласът на Анна се движи между пленително сияние и тъмнина, омайвайки с всяка нота.
Енергията на освобождаването и шаманската атмосфера в изпълнението продължават да ни захранват с удоволствие благодарение на отличния „Stardust“, последван от „Aging Young Women“, който предоставя на публиката по-нежна и деликатна пауза. След това настъпва най-интензивният момент на вечерта с невероятното парче „Ugly and Vengeful“. За малко повече от 17 минути сме все по-дълбоко във тъмнината, носени от рядката звукова мощ и магическата вокална изпълнение на Анна. Това е невероятно омагьосващо и никой не иска този мистичен спектакъл да приключи.
И ето, се случва точно така, Анна Вон Хаусволф и нейните сътрудници се връщат за два биса, започвайки с «Funeral For My Future Children», откъс от албума "Ceremoy" (2012). За финал на този впечатляващ концерт, шведската артистка избира «Struggle With the Beast». Песента, подчертано ритмична с повтарящи се саксофонни мотиви, непременно води към транс. С този спектакъл, толкова изумителен, колкото и мощен, Анна Вон Хаусволф успя да превърне «Iconoclasts» в още по-интензивно и трансцендентно изживяване на живо.
Напомняме:
