Силно завръщане след деветгодишно отсъствие от Европа! Девет години феновете на System of a Down не са спирали да вярват, че някога ще видят любимата си група на живо във Франция. Най-накрая събитията се случват на Стад дьо Франс, на прага на Париж, където Серж Танкиан, Дарон Малакян, Шаво Одагджиян и Джон Долмайан решиха да си поставят багажа в рамките на новото си европейско турне. Това е първо за тази емблематична формация на алтернативния метъл, която досега не е свирила на този митичен стадион в Сен Дени.
Този четвъртък, 2 юли 2026, за първото от двете им парижки участия в околностите на Париж, американската група явно държеше публиката на старта. Банда, която от 2001 г. насам и световният успех на втория албум "Toxicity", феновете са пораснали и светнали. Но ентусиазмът и напрежението от това да видиш на живо в Париж този иконичен състав на алтернативния метъл е явно усещано. Тениски с SOAD пък са изключително многобройни в публиката и в подиума тази вечер.
Но преди да се хвърлят в headbanger и да се вихрят из песните на System of a Down, публиката на Stade de France имаше право на две впечатляващи подгряващи, които може да се нарекат изключителни, започвайки с Acid Bath. По-скоро непознат за по-младото поколение, Acid Bath се събра наскоро отново, след като този американски sludge бенд сложи край на кариерата си през 1997 г., след смъртта на басиста Audie Pitre в пътна злополука. Тази година те отново са на сцена, най-вече на Hellfest, но и като част от подгряващия акт за SOAD.
Не беше лесно да се открие вечерта, но квинтетът от Луизиана се е справил страхотно. След кратък вступ за емблематичния Black Sabbath на Black Sabbath, който започна в 18:30, Acid Bath изпълни пет от старите си песни, включително любимите "Tranquilized" и "Bleed Me an Ocean". Уникалният глас на вокалиста Dax Riggs ни хвана за гърлото, докато звученето, преплетящо doom метал, блюз и готик рок, бързо ни очароваше. Ясно е, тази американска група си заслужаваше да се събере отново и да се върне на сцената 27 години след раздялата.
Друг стил, друга група с Queens of the Stone Age. Американският ансамбъл, воден от харизматичния Josh Homme, изскърца на сцената на Стад дьо Франс в 19:30 за около час безупречен сет, силно изпълнен с едни от най-големите им хитове. Little Sister, Go With the Flow, Sick, Sick, Sick, но и No One Knows, изпят от голяма част от публиката на хор, както и Run, Pig, Run, което групата не беше свирила на живо от 2008 г... Това доведе до първите circle pits за вечерта, QOTSA безспорно завладя погледите и ушите на публиката на Стад дьо Франс, и на нас също!
Остава ни само няколко минути до началото на концерта на System of a Down и публиката постепенно подгрява атмосферата с поредица от овации. В публиката фен, облечен като "Къде е Чарли?", се изкача върху раменете на приятеля си и издава гигантско аплодиране! Няколко арменски знамена - по повод произхода на членовете на групата - се веят във вятъра. В 21:10 светлините угасват най-накрая и американската група се появява на сцената под гръм от аплодисменти.
Започвайки с песента "X", от албума "Toxicity", SOAD решава да открие това шоу. С шапка на главата и слънчеви очила здраво закрепени на носа, Daron Malakian не закъснява да изпусне катарзисен вик. Вижда се веднага, че мултиинструменталистът и армено-американският вокалист е в отлична форма, както и неговите партньори Serj Tankian, Shavo Odadjian и John Dolmayan. SOAD не губи нито миг и пуска във весела серия с думата-тон "Prison Song", която предизвиква множество pogo-движещи се в публиката. Следват мощните "Violent Pornography" и "Mr. Jack", където Serj Tankian е зад клавиатурата, а после държи и китара в ръка.
Всички са в черно, с изключение на Shavo Odadjian, който тази вечер носи дълги жълти чорапи; членовете на SOAD изглеждат развълнувани да се върнат в Париж след толкова години. Често ще забележим как Serj Tankian леко се усмихва. И феновете са във взривоопасно настроение, докато сетът едва започва. В публиката обувки и тениски летят над главите на зрителите. В долните редове публикацията е на крак. Ногите, краката и главите се движат лудо, следвайки рифовете на китарите и бийтовете на барабаните.
Настроението се повишава още повече с "I-E-A-I-A-I-O". Публиката кипи и тресе под ритъма на думи, изречени със стил от Серж Танкиян. Следва заглавието "Soldier Side - Intro". "Welcome to the soldier side, where there's no one here but me. People all grow up to die, there is no one here but me", изпява Дарон Малакян. Дуетът продължава с още ударно изпълнение на известното "B.Y.O.B." и агресивните му рифове. Публиката скача и вика, докато на четири тънки и дълги мобилни екрана, висящи по сцената, се прожектират фрази. "No Coverage, no Shelter, no Future", може да се прочете там.
За следващото, напрежението не спада и парчетата се редят едно след друго с една и съща доза енергия и ентусиазъм: "Soil", "Deer Dance", "Radio/Video" или пък "Bubbles" с неговите сложни ритми, незаменимото "Hypnotize" и неустоимото "Needles".
Серж Танкиън не е от онези, които постоянно подскачат или тичат насам-нататам по сцена. Не. По-скоро сдържан, лидерът на SOAD понякога предпочита да затвори очи и да удря ритъм с лявата си ръка. Неговата сила е гласът му. Тази вечер артистът ни дава впечатляваща демонстрация на вокалните си възможности. Няма какво да се оплаче! От своя страна Шево Охаджиан избързва лицеви гримаси и леки крачки, докато Дарън Малакян изглежда неконтролируем и поднася невероятно изпълнение. Истински зверове на сцената, тези двама са перфектната двойка и тяхната енергия е изключително заразителна. В публиката няколко circle pits се образуват едновременно, докато един зрител извади димна завеса, изненадвайки всички.
Вечерта се хвърля още по-дълбоко в еуфорията, когато прозвучат първите ноти на световния хит Chop Suey!, последван от Lonely Day. Не е изненада, че мнозина телефони искрят над публиката в залата около Париж през този номер, по-спокоен откъм ритъм от предишните, но също толкова възбуждащ.
Телата изглеждат уморени, но вечерта още не е приключила. Публиката ликува на "Lost in Hollywood", а вдигнатите ръце се люлеят надясно и наляво. Групата си дава миг пауза, използвайки този момент да се наслади на тази човешка тълпа в най-големия стадион във Франция. Фен, маскиран като „Къде е Чарли?“, се завърна на раменете на своя съратник. Shavo Odadjian забелязва това и имитира камера. System of a Down е аплодирана дълго. Групата сякаш трудно може да повярва на това вълнение.
System of a Down, който от години насам проповядва пацифизъм и се противопоставя на войните, използва и тази вечер за да посвети песен на населението на Газа, на протестиращите в Иран и на ливанците. Групата решава да продължи с "Aerials", един от хитовете, които феновете се надяваха да чуят по време на турнето. На големия централен екран се прожектират кадри на акробати в разгара на номера.
Дарън Малакян и Сердж Танкиън ни подаряват прекрасен момент в парчето "Roulette". По-нататък вторият дори ще целуне главата на първия, пред трогнатите погледи на публиката. Въпреки годините, System of a Down изглежда по-единен от всякога. Тази вечер четвъртък групата ясно демонстрира доброто си взаимодействие и радостта от завръщането си да свирят в Европа.
Но това още не е всичко. SOAD още имат сили под крак и публиката ги следва. Доказателство е хитът „Toxicity“, който тази година чества 25 години и даде името на най-известния албум на групата. Без изненада телефоните се вдигат масово и феновете са във вихър в публиката! Възползвайки се от тази еуфория, групата изнася на сцената дъщерята на барабаниста, която празнува рождения си ден. Нито миг забавяне, публиката не се колебае и й пее на един глас едно „Happy Birthday“.
Връщане към музиката и със "Sugar" System of a Down решават да затворят този сет от около 1 час и 45 минути по впечатляващ начин. Би било чудесно да чуем още след толкова години липса. Но изглеждат щастливи, четиримата членове на SOAD се прегръщат помежду си, поздравяват публиката и хвърлят барабанни палки и медиатори в тълпата.
Докато Стад де Франс през последните седмици посрещаше грандиозни сценографии, като тази на Давид Гета, System of a Down избра да заложи на простотата. Никакви монументални декори за турнето, дори и пиротехника, а само огромен екран в заден план и изключително прецизни светлинни ефекти. Всъщност System of a Down не се нуждаят от изкуствени трикове, за да заблестят. Техните парчета, непреходните рифове и мощните вокали на Serj Tankian и Daron Malakian са достатъчни, за да ни върнат в пътуване и да ни отведат към нашата младост. Защото да, System of a Down постигнаха целта си: да ни върнат във времето и да възстановят духа на нашата младост. Тази епоха на безгрижие, която се радваме да открием отново тази четвъртък вечер благодарение единствено на силата на музиката!
Място
Стад дьо Франс
stade de france
93200 Saint Denis
Планиране на маршрути
