Офенбах на сцената с „Бел Луре“ в театър Гимнази Мария Бел – нашето мнение за представлението

Представена в Театър Гимнасе в Париж, опера-комуиката Бел Лурет на Жак_offenбах оживява в нова предана версия, изпълнена от Трептех Лирикс, от 9 януари до 1 февруари 2026 г. Разгледайте нашето мнение!

Прожектирано в Театър Гимназе Мария Бел в Париж, Красивата Лурет, незавършеният оперетен шедьовър на Жак Обенбах, ще бъде представен за първи път във Франция в оригиналната си версия, от 9 януари до 1 февруари 2026. Проектът, осъществен от Трете Лириcки, се ръководи музикално от Лоран Гуасер и е режисиран от Ив Кудре. Целта е да се възвърне автентичният образ на творбата, такава, каквато композиторът я е замислил преди смъртта си през 1880 година. Дълго време позната благодарение на преработени версии, Красивата Лурет сега е възстановка в напълно реставриран вид, без постхумни добавки, представяйки нов прочит на тази рядка творба от репертоара на Обенбах.

Започнала по време, когато композиторът работеше паралелно върху „Бащите на Хофман“, „Красива Лурета“ остана недовършена след неговата кончина. Докато сценарият и партитурата за пиано и вокал бяха завършени, то окончателната оркестрация липсваше. Неговият приятел Лео Делибес взема проекта и го преработи значително, променяйки драматургията и структурата на музиката, особено в третия акт. Последващите издания натрупаха грешки, пропуски и музикални замени, като по този начин заличиха оригиналната версия на Офенбах за френските сцени.

Belle Lurette

един уникален музикално-драматичен спектакъл, който разказва приказната история с нов, съвременен прочит

Работата по възстановяването, ръководена от Лоран Гоосаерт, се базира на пълно връщане към оригиналното пиано-кавал с участието на вокал. Маестрото преаранжира цялото произведение, възстановявайки хармониите, последователността и липсващите номера, като се основава на указанията на Офенбах. Оркестърът, който е съставен от 19 музиканти, имитира конфигурацията на парижките оловни дъна от XIX век, за да създаде звучене, близко до онова от времето. Този подход позволява за първи път от 1880 година насам да се представи цялостна и последователна версия на Бielle Лурет.

Режисурата на Ив Кудре усвоява внимателно драматургична перспектива към жанра опера-каят, като се отдалечава от обичайната сатира, свързвана с Офенбах. Произведението рисува социален Портрет, потопен във витала, работническа атмосфера на Париж от края на XIX век, чрез образа на Бел Луре, миячка и важна женска фигура. Либретото разказва за свят, където жените преобладават на работното място, групирани и сплотени, като ясно се изтъкват социалните и полови отношения и борби. Този подход поставя произведението в реалистичен контекст, като отговаря на социалните трансформации на своето време.

Нашето мнение за „Бел Лурет“ на Оффенбах в театър „Жимнасе Мари Бел“:

Един спектакъл, който екипът на редакцията реши да види една вечер. Какво можете да очаквате, ако решите да гледате Беле Лурет? Без съмнение, това е комедиен опера в най-чистата й форма – с пение, театър и много хумор. Що се отнася до хумора, той е умело използван от Офенбах, особено чрез т. нар. „извънкадрови“ моменти: тоест, това, което се случва на сцената около героите. В някои сцени присъстват много хора и е трудно да се проследи всичко, особено когато вниманието е фокусирано върху двойки или трио, пеещи в центъра на сцената.

Но именно това е силата на произведението: текст, който е отлично вплетен в сюжетната линия както чрез изпълнението на главните герои, така и чрез разнообразните образи около тях — с изразителна мимика, жестове и забавни взаимодействия с публиката зад сцената. Пример за това е сцената с лангустина, която не само с преходната песен, изпълнена невероятно забавно от Марселина, господарката на почиствачките, добавя много хумор, но и чрез комичната ситуация с прислужницата, която е заобиколена от няколко военни и която много забавно прикрива лангустина, скрита на сцената, от господарката на мястото.

Чакате ли още нещо? Да, именно – едно артистично предложение, което умишлено се отклонява от традиционните стандарти на институционалното опера. И това е съвсем осъзнато: трупата на Театър Лирик е група аматьори, които са под ръководството на професионалисти, и всички участват като доброволци – поради което няма същата прецизност и изискана визия, както при класическото оперно изкуство. Това го прави идеално подходящо за зрители, запознати с жанра. Ако очаквате мощен и прецизен оперен спектакъл, няма да го намерите тук. Това е и целта на оперетата в тази постановка: нещо между театър и опера, много по-достъпно. И трупата успява да го предаде по перфектен начин.

Въпреки това, спектакълът остава на високо ниво благодарение на прецизността в изпълненията, както в говорените, така и в песенните части. Костюмите са разкошни и светли, преплетени между исторически и модерни стилове, а декорите, макар и минималистични, са изключително внимателно изработени и успешно въвеждат зрителя в света на историята.

Втората „почивка“ е по-освежаваща, тъй като приканва зрителите да участват, научавайки кратък танец от две песни, които трябва да изпълнят по време на финалната благодарност. Диригентът, Лоран Гуозаерт, с много добро чувство за хумор ни води през тази задача. Атмосферата е приятелска и зареждаща с позитивизъм. Отлично допълнение е Беатрис Гринфилд, която играе Красивата Лурет и изпълнява великолепни песни, толкова силни, колкото и точни. Имайте предвид, че залата не е много добре отоплена, така че си носете топъл пуловер и шал.

Един освежаващ спектакъл, който си заслужава да се види, особено заради една забравена творба, която с желание отново откриваме.

Проект, вдъхновен от артистичен и солидарен модел

И накрая, малко повече за трупата: създадена през 1968 г., Les Tréteaux Lyriques обединява ентусиазирани аматьори и професионалисти от различни области, работещи заедно с утвърдени артисти. Всяка постановка включва изпълнители, музиканти, диригенти, художници на костюми и технически екипи, които създават артистична идея. Репертоарът им винаги е вярна на Офенбах, като са реализирали вече няколко от неговите най-големи произведения.

Освен като артистично събитие, Беле Луре е и ясно изразена ангажираност към социална кауза. Целият приход от спектаклите се дарява на две организации: Anak-Tnk, която работи с деца в улици и гета в Манила, и „Салът за храна“ в Ла Дефанс, структура за солидарна храна, подкрепяща хора в нужда. Всеки спектакъл се превръща в съчетание между културно събитие и конкретна социална дейност, което от години е основна мисия на Третео Лирико.

Тази страница може да съдържа елементи, асистирани от изкуствен интелект, повече информация тук.