Когато влизаме в съдебната зала на „Делото Мари-Клер“, може би знаем какво място заема процесът в Бобини в историята. Много скоро обаче това предимство престава да ни успокоява. Лориан Ескафр и Иво Мюлер ни връщат в 1972 г., когато нищо още не е решено. Мари-Клер Шевалие е изправена пред съда за аборт. Майка ѝ и жените, които са ѝ помогнали, също трябва да отговарят за действията си. Тяхната адвокатка Жизел Халими поема риска да оспори самия закон.
Режисурата ни пренася от съдебната зала към подготовката на защитата. Постепенно разбираме какво е заложено при всяко решение. За Жизел Халими делото може да промени закона. За Мишел Шевалие става дума преди всичко за това да защити дъщеря си. Филмът оставя тези два стремежа да съществуват успоредно и така придава съвсем конкретна тежест на стратегията на адвокатката. Напрежението нараства с осъзнаването какво рискуват тези жени, дори в моментите, когато чакат да получат думата.
Шарлот Гензбур дава на Жизел Халими нужната решителност, за да осъществи този замисъл. Отсреща Сесил дьо Франс ни развълнува особено силно. Тя показва каква цена плаща една майка, когато историята на дъщеря ѝ се превръща в обществено достояние. Саул Беншетри и останалите актриси придават на разказа колективната му сила. Чрез тях усещаме всичко, което тази епоха е изисквала от жените, търсещи просто взаимна подкрепа.
Филмът си позволява някои отклонения от историческите събития. Според нас те не отнемат от силата на разказа. Това, което остава у нас, е несигурността на тези жени и смелостта, която им е необходима, за да говорят пред хората, които ги съдят. Режисурата е достатъчно овладяна, за да ни накара да усетим това очакване, дори когато знаем как продължава историята.
Смятаме „Случаят „Мари-Клер“ за изключителен в начина, по който връща тази битка на жените, които са я преживели. Това е филм, който си струва да се гледа заради силата на актрисите и заради усещането за една епоха, която лесно бихме могли да сметнем за далечна. Процесът в Бобини има своето място в учебниците по история. Този филм ни кара да си спомним и за жените, които е трябвало да прекрачат прага на съдебната зала.
Тази стратегия превръща съдебния процес в трибуна за политика и медии. Неговото въздействие допринася за еволюцията на обществените дебати относно доброволното прекъсване на бременност, преди приемането на Закона на Вей през 1975 г.
Charlotte Gainsbourg изиграва Жизел Халими. Cécile de France изиграва Мишел Шевалие, майката на Мари-Клер, докато Saül Benchetrit се въплъщава в образа на тийнейджърката. Grégory Gadebois играе Клод Фо.
В актьорския състав се включват още Сара Сюко като Люсет Дюбюшек, Флоренс Лоирет Каиле като Мишлин Бамбък и Ксавиe Робик като прокурор. Лориан Ескафрe и Емили Гавуа-Кан също се появяват в кастинга.
Премиерно представен в рамките на специална прожекция на Фестивала Кан 2026, филмът впоследствие бе включен в официалната селекция за предпремиера на Фестивала за франкоезичен филм в Ангуйлем. Той се вписва в традицията на съдебния филм, следвайки начина, по който едно отделно дело се превръща в борба срещу правната рамка на времето.
За да стигнете по-далеч, вижте киноизданията за месец ноември, филмите, които си заслужава да гледате през ноември, филмите, които си струва да се гледат сега и нашата селекция от исторически филми за годината.
Тази страница може да съдържа елементи, асистирани от изкуствен интелект, повече информация тук.
