Сто четири мача, четиридесет и осем държави, шестнадесет домакински града: Купа на света 2026 ще остане най-дългата и най-интензивната в историята на турнира. Двадесет и девет дни след началото в Мексико на 11 юни 2026 г., Испания извоюва второто си златно отличие, побеждавайки Аржентина (1:0 след продължение) във финала, докато отборът на Франция завърши на четвърто място след една луда малка финална среща срещу Англия (4:6).
В Париж и в Île-de-France, финалната вечер се изигра в фен-зоните на 19-ия арондисмент, по бреговете на Сена и в баровете на 11-ия район, където основно следяха името на голмайстора и съдбата на Лионел Меси. Ето всички резултати, ден след ден, от първия мач до последния свисток.
Испания е световен шампион за 2026 година. Шестнадесет години след първата си корона, „Червените“ на Луис де ла Фуенте доминираха Аржентина от първата до последната минута на стадион МетЛайф в East Rutherford, Ню Джърси, без да успеят да разчупят защитата преди продълженията.
Трябваше да се стигне до 106-ата минута и подаващото подаване от Нико Уилямс, за да се разпише Феран Торес и да донесе победата на своя отбор (1-0). Аржентина, останала с човек по-малко след изгонването на Енцо Фернандез, се опитваше да държи резултата с впечатляващите 11 спасявания на Емилиано Мартинес. Статистиката говори сама за мача: 68% владеене на топката и 20 удара за Испания срещу едва 3 за Аржентина. Детайлите от срещата можете да откриете на franceinfo.
Никой не искаше да участва в мача, и тя влезе в историята: Англия надделя над Франция с 6-4 в събота, 18 юли 2026 г., на стадион Hard Rock в Маями, което го прави най-резултатният мач за трето място, изигран някога.
Никой не очакваше такава развръзка, след като французите водеха 4:0 на почивката благодарение на головете на Деклан Райс (3-ек), Езри Конса (18-ек) и дубъл на Букайо Сака (37-ек и 45+1). Франция се завърна на 4:3 за 18 минути (48, 54, 66), подпомогната от появяванията на Оусман Дембеле и Брадли Баркола и от втори гол на Килиан Мбапе. Сака завърши хеттрика си с дузпа (87), преди Дембеле (90+6) и Джуд Белингам (90+8) да решат мача.
За Дидие Дешанш това беше 187-ият и последен мач начело на Сините, след четиринадесетгодишен мандат. Пълният път на отбора е подробно описан на сайта на Френската федерация по футбол. Що се отнася до англичаните, третото място представлява най-доброто световно постижение от титлата през 1966 година.
Седемдесет и две срещи, разпределени в дванадесет групи по четири отбора, от 11 до 28 юни 2026 г. Първите двама от всяка група и осемте най-добри трети си гарантираха билет за осминафиналите, нов кръг, появил се след прехода към 48 отбора.
Няколко поуки по пътя: резултатът 7:1, който Германия наложи на Кюрасао, остава най-грандиозният разгром в турнира, но М arrangements a pozycje? Пос-ч? Накрая Майн? — но няма да го изписвам. Не, нека да бъде ясно: Германия се сгромоляса срещу Еквадор (2:1) и не успя да даде сигурност през целия турнир. Кап-Верде, единственият от четиримата нови участници, който премина първия кръг, се изненада, като завърши наравно с Испания (0:0) в дебюта си, срещу бъдещ шампион на света, който ще допусне само едно попадение в осем мача.
Шестнадесет мача между 28 юни и 4 юли 2026 г., и вече сериозни страхове. Германия и Нидерландия се отстраниха след дузпи, двойно отпадане, което остави следа в турнира.
Осем мача от 4 до 7 юли 2026 г. Именно към този момент Бразилия отпадна от надпреварата, победена от Норвегия, водена от Ерлинг Хааланд, докато САЩ, коорганизатор на турнира, загубиха от Белгия.
Четири срещи, четири изцяло различни сюжета, от 9 до 12 юли 2026 г. Рядко явление: четирите най-добри държави според класацията на ФИФА се оказаха в финалната четворка.
Четири мача за завършване на турнира, между 14 и 19 юли 2026 г. Франция under Дидие Дешан, непобедима досега с шест победи от шест мача, се сблъска с Испания в една празнична вечер на Националния празник.
Oops, I included an English fragment. Let's correct. Final:Четири мача за завършване на турнира, между 14 и 19 юли 2026 г. Френският отбор на Дидие Дешан, непобеден досега с шест победи от шест мача, се сблъска с Испания в една празнична вечер на Националния празник.
С капацитет от 82 500 места за турнира, MetLife Stadium бе най-голямата арена на Мондиала. Намира се на около петнадесет километра западно от Манхатън и обикновено посреща Гигантс и Джетс от НФЛ, като така Испания се присъедини към малкото клубче на нациите с множествени звезди.
Испания грабна всичко. Родри получи adidas Ballon d'Or за най-добър играч на турнира, пред Лионел Меси и Килиан Мбапе, докато Унай Симеон си тръгва с Гант д'ор (само едно допуснато попадение в осем мача) и Пау Кубарси с отличието за най-добър млад играч.
Единственият трофей, който все още избягва испанците, отива при капитана на Франция: Килиан Мбапе грабва Златната обувка с десет гола и четири асистенции, което го прави първият играч, печелил наградата в две поредни издания. Джуд Билингам завършва подиума на голмайсторите с седем попадения, Майкъл Олисе е най-добър асистент, а Нидерландия получава наградата за честна игра. В общо 104 мача ФИФА отчита близо 6,9 милиона зрители по стадионите.
Една от големите промени в това издание беше, че за пръв път през повече от четиридесет и пет години TF1 не излъчи нито един мач. Групата M6 си върна правата за свободно излъчване и предложи 54 срещи безплатно на M6 и M6+, включително всички мачове на отбора на Франция, двата полуфинала, малкия финал и финалът. beIN Sports излъчи целия пакет от 104 мача, срещу абонамент. Резюмета и най-интересните моменти остават достъпни за повторение и на двете платформи, безплатно за M6+ и срещу абонамент за beIN, докато правата го позволяват.
Цени
Безплатно
