Ефемериди за 17 октомври: Клането на алжирците, хвърлени в Сена

На 17 октомври 1961 г. мирна демонстрация, организирана от Националния фронт за освобождение (FLN) в подкрепа на независимостта на Алжир, е потисната кръвопролитно. За една нощ между 30 и 200 алжирци са убити и хвърлени в Сена.

На 17 октомври 1961 г., през нощта, мирна демонстрация в Париж, организирана от Front de Libération Nationale в подкрепа на независимостта на Алжир, е крайно жестоко потисната от полицията на тогавашната епоха по заповед на шефа на парижката полиция Морис Папон. Между 30 и 200 алжирски имигранти според историците са убити и изхвърлени в Сена,

Октомври 1961 г. Вече пет месеца, от Евианските споразумения през април, преговорите между Националния фронт за освобождение и правителството на Франция продължават с ускорени темпове по въпроса за независимостта на Алжир, колония на Франция от 1830 г., и изглеждат близо до постигането на примирие и създаването на независима Алжирска държава.

Но в Париж обстановката е токсична и конфликтите между полицията и имигрантите са почти дневни. Назначен през март 1958 г. за шеф на полицията в Париж, Морис Папон, който по-рано е бил префект на Константин, където е създал оперативните отряди за защита, чиято специализация е единствено мъчение, желае да се противопостави по-решително и по-жестоко на Федерацията на Франция от Националния освободителен фронт и пренася в Париж изтезанията, вече използвани в Алжир.

Претърсванията и арестите в рамките на алжирската общност в Париж се усилват през август 1961 година. В отговор ФЛН организира серия атентати, които отнемат живота на 11 френски полицаи. Ескалацията на насилието се увеличава от двете страни и Морис Папон заявява, че „за получен удар“, полицаите имат заповед да отговорят „с десет за един“.

На 5 октомври 1961 г. отново се сблъсква с ограничителна мярка - въвеждането на вечерен час в Париж за "Французи-мюсюлмани от Алжир", които са длъжни да не излизат от домовете си всяка нощ между 20:30 и 5:30. Разпореждането формулира така: "Най-настоятелно се препоръчва на алжирските работници да се въздържат от придвижване през нощта по улиците на Париж и на неговата агломерация, и по-конкретно между 20:30 и 5:30 сутринта."

Но Национален освободителен фронт не приема това по този начин. Смятайки справедливо, че това забранение е расистко, дискриминационно и произволно, НФЛ призовава алжирските имигранти, мъже, жени и деца, да манифестират мирно на 17 октомври 1961 г. вечерта, срещу въведения десет дни по-рано полицейски час и за да настояват за независимостта на страната си.

Повече от 20 000 алжирци откликват на призива на FLN да участват в демонстрацията и да пренебрегнат комендантския час. Демонстрацията, тиха и мирна - FLN е заповядал на участниците да не отговарят на провокации - започва в 20:00 ч. Събрани на обществените площади, демонстрантите скандират своите лозунги: « Не на комендантския час! » ; « Преговаряйте с временното правителство на Републиката Алжирска » ; « Независимост за Алжир! » ; « Да живее Фронтът за освобождение. »

Но заповедите на Министерството на вътрешните работи са ясни: трябва на всяка цена да се предотвратят подобни шествия. Започва тогава една нощ на ужас, кулминацията на алжирската революция във Франция; едно истинско масово клане извършено от френските власти срещу алжирските демонстранти.

За една нощ, сред 22 000 протестиращи, 11 538 алжирци са арестувани по тотално произволен начин и прехвърлени, със заделени за случая парижки автобуси, в няколко лагера за интерниране в Париж, като Дворецът на спорта, Парка на изложенията във Версай-Порт де Версай, стадион Пиер дьо Кубертен или пък центърът за идентификация във Венсен, където са бити, измъчвани и подложени на разпити през дни наред от силите на реда. Някои от тях там губят живота си.

Излизайки от метроизходите, удари и обиди валят върху имигрантите с изключителна жестокост; ловът по признак на външен вид е започнал, побоят продължава цяла нощ. По улиците, по станциите на метрото, силите на реда нападат и умишлено убиват десетки демонстранти и изхвърлят телата им в Сена.

В ранните часове на 18 октомври 1961 г. пресата съобщава за едва 2–3 души загинали според полицията и между 44 и 64 ранени. По-късно ще научим, че много журналисти и фотографи на място през вечерта на демонстрацията са били заглушени от полицейските власти; единствено Libération и L'Humanité дръзват да разобличат масакра. Но в следващите дни са изловени десетки тела, плаващи по Сена. Според историците, между 30 и 200 алжирци са загинали тази нощ.

Въпреки възмущението на мнозина депутати, сред които Гастон Дефер и Ежен Клодю-Пети, които настояват за спешно създаване на комисия за разследване, Морис Папон отново заявява подкрепата си за френските полицаи, твърдейки, че те са изпълнили дълга си.

Дълго време Франция е мълчала за това събитие от изключителна жестокост, което според британските историци Джим Хаус и Нийл Макмастър се счита за най-жестокото държавно потисничество в съвременна Европа, приложено някога към улична демонстрация в Западна Европа.

Ще трябва да минат години, докато през 2001 г. бъде поставена възпоменателна плоча, върху която е изписано „В памет на многото алжирци, убити по време на кървавото потисничество на мирното шествие от 17 октомври 1961 г.“, поставена от кмета на онези години Бертран Деланоа на моста Сен-Мишел, на пътя до Префектурата на полицията, откъдето толкова алжирци бяха хвърляни в Сена.

През 2012 г. президентът на Републиката Франсоа Оланд за пръв път призна участието на Франция в това масово убийство, заявявайки: "На 17 октомври 1961 г. алжирци, протестиращи за правото на независимост, са били убити по време на кървава репресия. Републиката ясно признава тези факти. 51 години след тази трагедия, отдавам почит на паметта на жертвите."