Ефемериди за 25 октомври в Париж: инсталиране на обелиска от Луксор на площад Конкорд

На 25 октомври 1836 г. по заповед на крал Луи-Филип в центъра на площад "Конкорд" е издигнат Луксорският обелиск. Предложен на Франция от вицекраля на Египет в знак на добра воля, монолитът пристига в Париж през 1833 г. след невероятно епично пътуване по вълните.

Във вторник, 25 октомври 1836 г., по инициатива на крал Луи-Филип Обелискът е издигнат в средата на площад "Конкорд" пред очите на повече от 200 000 парижани, събрали се на площада, на съседните тераси и в дъното на булевард " Шанз-Елизе". Подарено на Франция през 1830 г. от Мехмед Али, вицекрал на Египет, в знак на приятелство, това 23-метрово, 230-тонно египетско бижу, изработено от 3300-годишен розов гранит от Асуан, произхожда от храма на Амун в Луксор . То достига местоназначението си през 1833 г. след двегодишно пътуване по вълните.

След като пристига в Египет през август 1828 г. начело на френско-тусканска мисия, Жан-Франсоа Шамполион, френският египтолог, отговорен за превода на йероглифите върху Розетския камък, се възхищава от двата обелиска на входа на храма в Луксор. На 24 ноември 1828 г. той пише: "Огромен дворец, предшестван от два обелиска, високи почти осемдесет стъпки, изработени от един блок розов асуански гранит, изящно изработени, придружени от четири колоса от същия материал и високи около тридесет стъпки, тъй като са заровени до гърдите. Това е отново Рамзес Велики."

Красноречивият египтолог успява да убеди Мехмед Али да дари на Франция тези скъпоценности, издигнати по времето на Рамзес II през XIII в. пр.н.е. Наместникът на Египет, който смятал да подари на Франция един от двата обелиска в Александрия, тъй като другият щял да отиде при англичаните, се съгласил. Сега обаче възниква проблемът с транспортирането на двата монолита, всеки от които тежи повече от 200 тона.

През 1829 г. Шарл X, тогава крал на Франция, възлага на Министерството на военноморските сили да разработи начин за връщането на обелиските в пристанището. Специално проектираният за тази деликатна мисия кораб "Луксор" е построен и спуснат на вода в пристанището на Тулон на 26 юли 1830 г. Дълъг 43 метра и широк 9 метра, "Луксор" е трябвало да може да плава по Нил, да прекосява Средиземно море, да кръстосва Атлантическия океан и накрая да плава по Сена под мостовете.

Революцията от 1830 г., при която Карл X е заменен от братовчед си Луи-Филип Орлеански, не застрашава проекта и няколко месеца по-късно, на 29 ноември 1830 г., Египет официално подарява на Франция двата луксорски обелиска в знак на добро разбирателство и в знак на благодарност за работата на Шамполион по дешифрирането на йероглифите. Луксор напуска пристанището на Тулон на 15 април 1831 г. под командването на Реймон дьо Верниняк Сен-Мор, като първоначално трябва да върне само един от двата обелиска.

Именно Шамполион избира кой обелиск да върне първо: "най-западния, този вдясно, когато влизате в двореца". "Пирамидионът е пострадал малко, това е вярно, но цялото тяло на този обелиск е непокътнато и чудесно запазено, докато обелискът вляво, както се убедих от разкопките, е претърпял голямо счупване към основата", описва египтологът, за да обоснове избора си.

Така започва едно пътуване през морето, което продължава почти три години. Теглена от "Сфинкс", "Луксор" пристига в Луксор на 14 август 1831 г. и се доближава максимално до храма, като прокопава 400-метров канал, за да може на 19 декември 1831 г.монолитът да бъде взет на борда. Екипажът обаче трябвало да изчака осем месеца на място и края на наводнението на Нил, преди да може да отплава отново на 18 август следващата година.

През октомври 1832 г. се появява нов проблем с корабоплаването: блокиран от пясъчни насипи в устието на Нил, "Луксор" трябва да изчака до 1 януари 1833 г., за да може да отплава отново. След като стига до Александрия, баржата трябва да изчака до 1 април 1833 г. и края на зимните бури, преди да продължи пътуването си. Пристигайки в Тулон през нощта на 10 срещу 11 май 1833 г.,обелискът най-накрая достига Париж на 23 декември същата година, след като е бил влачен през Средиземно море, заобикаляйки Испания и плавайки нагоре по Сена от Руан.

Но след като пристига във Франция, възниква нов проблем: докато обелискът е покрит с йероглифи, разказващи за победите на Рамзес II, оригиналната му основа е украсена с шестнадесет павиана, стоящи на задните си крака, което разкрива пола им. Това се смята за неприлично за онова време, така че е решено да се замени с по-конвенционална основа, а оригиналната основа се присъединява към колекциите на Музея на Лувъра.

На 25 октомври 1836 г., вторник, след дългогодишно очакване,Луксорският обелиск най-накрая е издигнат в центъра на площад "Конкорд", между булевард "Шанз-Елизе" и градината "Тюйлери". Издигането на обелиска на това място слага край на политическите спорове: първоначално кралски площад, построен в чест на Луи XV, по време на Френската революция площадът се превръща в огнище на въстание, където Луи XVI, Мария-Антоанета, Шарлот Кордей, Дантон, Робеспиер и много други са гилотинирани.

В ранните часове на 25 октомври 1836 г. почти 200 000 парижани се събират на площада и на околните тераси по цялото протежение на булевард "Шанз-Елизе". Инженерът Аполинер Лебас ръководи опасната операция по вдигането, за която са необходими машини, въжета и гениална система от противотежести. По време на операцията инженерът доброволно остава под обелиска, за да избегне опозоряване в случай на инцидент. За негов късмет операцията се увенчала с успех и няколко часа по-късно обелискът застанал вертикално.

Крал Луи-Филип, който дискретно наблюдаваиздигането на обелиска отHôtel de la Marine, за да може да се измъкне незабелязано, ако монолитът падне и бъде разрушен, най-накрая се появява на балкона на Hôtel de la Marine в компанията на кралското семейство и получава дългиовации от тълпата. Шамполион, който умира през 1832 г., така и не вижда завършен своя труд.

Класифициран като исторически паметник през 1936 г., най-старият монумент в Париж от 1998 г. е увенчан с пирамида от бронз и златни листа. Вторият обелиск, който така и не е върнат в Париж, най-накрая е върнат на Египет през 1981 г. от Франсоа Митеран, който обявява, че повече няма да го притежава. За сведение през 1845 г. Луи-Филип подарява на Египет меден часовник в знак на благодарност. Според жителите на Кайро часовникът, който сега украсява цитаделата в Кайро, никога не е работил правилно, тъй като вероятно е бил повреден при доставянето му.

За да научите повече, кликнете тук: