Знаехте ли, че наводнението на Сена през януари 1910 година се счита за едно от най-критичните в историята на Париж? Това събитие, често наричано стогодишното наводнение, не само помете половината от града, но и остави незаличимо следа в историческата памет на Париж. Нека заедно потеглим към историята на това наводнение, което остана в съзнанието на поколенията.
През януари същата година, нивото на реката достига 8,62 метра на моста Остерлиц, превръщайки столицата в истинско вътрешно езеро. Над век след това, когато река Сена отново превишава 3,50 метра през февруари 2026 г. и кейовете в Париж са затворени за движение, историята ни напомня да надникнем назад, за да разберем по-добре какво може да ни очаква в бъдеще.
Тази зима атмосферните условия са особено тежки: проливни дъждове, ниски температури, които застудяват почвата и я правят непропусклива. Водата вече не прониква във земята, а се стича по повърхността, увеличавайки нивото на реките. Притоците на Сена, Ион, Лон, Гран-Морен и Марна, наситени с дъждовната вода, излязат на буйни потоци в главната река. Географското разположение на Париж – като естествена котловина – все още усложнява ситуацията. А често забравяме и още един важен фактор: модернизираната канализационна мрежа също допринася за разпространяването на водата из града като голямо система от връзки между водните потоци.
На 20 януари 1910 година започва голямото повишаване на водите. Париж тогава е голямият порт на Франция, преминаваща през бърза модернизация: електрификация, разрастване на метрото, появата на първите автомобили. Въпреки сериозната наводнение през 1876 година, никой не реагира сериозно на опасността. Вярата в прогреса е напълно убедена, и именно тази увереност прави катастрофата толкова неочаквана и жестока.
Зуавеят от моста Алма дава сигнал за тревога. Съвсем в началото на деня, парижани са изненадани да видят известната статуя на зуавеят от моста Алма, потопена чак до краката си. Навигацията по Сена бързо е забранена. Ясният сигнал е ясен: криза е на път да настъпи.
На 26 януари кейовете са под вода. Нивото достига близо 7,51 метра. Известни места като гара Сен Лазар и булевард Оскар се оказват потопени. Париж започва да прилича на воден град с канали.
На 28 януари достига пикът: 8,62 метра. Това е нов рекорд, който не е бил достигнат от тогава насам. За сравнение, водният удар през 2018 г. не е надвишил 5,84 метра. Някои райони в 7-ми, 13-ти, 15-и и 16-и район са потопени под вода с дълбочина между 1,50 и 2 метра.
Метро е наводнено. Мрежата, която едва десетина години по-рано е била построена, вече не е водоустойчива. Няколко линии се пълнят с вода, тунелите се превръщат в потопени галерии. Възстановяването на движението ще отнеме няколко седмици след спадането на водите. Този случай необичайно напомня за текущите нарушения на рената и метрото по време на подобни наводнения.
Париж се придвижва с лодка. В много квартали улиците вече са водни пътища. Уловките на камерата разкриват внушителни снимки на парижани, излизащи на разходка с кану предхаусманските сгради. Депутатите сега пътуват до Националното събрание с лодка. Куриери, лекари, пожарникари – всички търсят начин да се придвижат през този призрачен град, като всеки използва своето вълшебно средство.
Ескалаторът Ейфел е обграден от вода. Полето Марс прилича на спокоен залив, а Желязната дама, на едва двадесет години, изплува от водата като метален остров. Тази картина се разпространява по целия свят. Снимките могат да бъдат разгледани в архивите на БНФ в Галлика и в колекциите на Парижките музеи.
200 000 жители на Париж са пострадали, а 40 километра градски пътища са потопени. Цели семейства търсят убежище при съседите си на горните етажи. Сградата на Съдебната палата и ценните й архиви бяха погълнати от наводнението. Ботаническата градина и гара Орсе изчезнаха под водата. А като върховен гилотин – жирафата от Ботаническата градина почина от пневмония заради влажния климат.
Потенциалът на подпочвените води остава скрит за повечето. Улици, разположени на стотици метри от реката, се оказват потопени отдолу, въпреки че Темзата все още не е преливала наблизо. Водата се покачва през мазета, тръби и канализация. Спирането на работата на Проектната компания за въздух под налягане дори причинява спиране на градските часовници и асансьорите. Този механизъм е обект на наблюдение днес от Метео Франс и БРГМ в техните прогностични инструменти.
Щетите са огромни, а солидарността – изумителна. Оценките за нанесените щети надхвърлят 400 милиона златни франкове, което в днешни пари възлизаше на около 1,5 милиарда евро, а ако се включи стойността на съвременните инфраструктури, цифрите стават десетки милиарди. Въпреки че жертви са само петима пряко засегнати, здравните последици са тежки: случаите на тиф и скарлатина зачестяват. В същото време бедствието разкрива и силен дух на съпричастност: Червеният кръст, Френската женска лига и множество други организации раздават топла супа, храна, въглища и дрехи. Реката Сен не възвръща нормалното си течение чак на 15 март 1910 г., почти два месеца след началото на наводнението.
Реките Йон, Лоан, Гранд Мори и Марна, наследили от непрекъснатите дъждове, изляват буйни потоци в Сената и предизвикват безпрецедентно покачване на нивото на водата. На 26 януари нивото достига почти 7,51 метра, заливайки кметовете и превръщайки емблематични места като гара Сен Лазар и буlevard Осман в водни площи. На 28 януари достига връх на наводнението с водно ниво от 8,62 метра, радикално променящо ежедневието на паришките жители, които вече трябва да се придвижват по градските улици с лодки.
На следващия ден, въпреки че дъждовете спират и река Сена започва да се оттегля, последиците остават катастрофални: обхванати са 40 километра градски улици, засегнати са 12 райони и са пострадали 200 000 сгради. Множество паметници, включително Дворецът на правосъдието и неговите ценни архиви, са потопени. Материалните щети възлизат на над 400 милиона златни франка – днешни около 1,6 милиарда евро. Усилията за възстановяване и укрепване на пострадалите структури са колосални. Това събитие оставя дълбока следа в обществото и доминира в разговорите и пазара на пощенски картички във Франция до 1913 година. По-долу могат да се видят гара Орсе и Градината на анимацията, засегнати от водите.
Наводнението постепенно отшумява след 30 януари, но ще трябва да преминат още няколко месеца, докато Сена се върне към нормалното си течение и животът в града се стабилизира. Тази природна бедствие остави тежка следа: щети за близо 1,5 милиарда евро, петима загинали и трагичната загуба на жираф от градината на Плантен, която почина от пневмония. Това събитие също така повдига въпроса за здравната уязвимост на Париж, като предизвика случаи на тиф и скарлатина. Този тъжен епизод ясно показва колко крехко е равновесието на града, въпреки неговия статус на голям международен порт и модерен метрополис.
Зливата разкри и уязвимостта на парижките инфраструктури. Мрежите от канализации, наскоро обновени, не успяха да се справят с натиска на водата, което ускоріи разпространението на наводнението. Освен това, спирането на завода на Общинската компания за сгъстен въздух доведе до прекъсване на обществени часовници и асансьори, допринасяйки за общия хаос.
Последиците за икономиката бяха опустошителни. Книготърговците и издателите, по-специално, платиха тежка цена, загубвайки цели запаси от книги. Намаляването на водите, което продължи няколко седмици, остави след себе си пейзаж на опустошение — кални улици, повредени сгради и икономика, която трябваше да започне отначало. Цели квартали бяха залети, критичните инфраструктури бяха разрушени, а местната икономика бе тежко засегната. Старите фотографии показват депутати, които се движат към Националното събрание с лодки, както и знаковия мост Алма — символ на паришките наводнения — с рамене потопени във водата. Корабоплаването по Сена бе спряно, големи фабрики бяха принудени да затворят, а наводненията прекъснаха важни услуги като уличните часовници и асансьорите, което допълнително утежни хаоса.
Тази историческа наводнение не само остави дълбок следа, но и се превърна във възможност за прояви на забележителна солидарност. Организации като Червения кръст, Лигата на французйските жени и дори членовете на Корона на краля се обединиха, за да помогнат на пострадалите, раздавайки топли супи, храни, въглища и дрехи.
Въпреки значителните щети, наводнението от 1910 г. не беше особено смъртоносно. Все пак, то остави тежък икономически отпечатък и незаличим спомен в съзнанието на парижани. Това столетно наводнение остава като свидетелство за силата на природата срещу човешките напредъци и напомняне за важното значение на подготовката и превенцията при подобни ситуации. Днес, все още редовно, се сблъскваме с наводнения на Сена.
Отговорът е да, и властите го знаят добре. Градът се е променил драстично след 1910 година: бетонът е запълнил и изолирал земята, населението е тройно, а подземната инфраструктура е станала изключително гъста. Подобен сценарий днес би парализирал не само Париж, но и цялата Иле-де-Франс, със сериозни последици за транспортните мрежи, болниците и основните пътища. Префектурата на Иле-де-Франс поддържа постоянен мониторинг върху басейна на Сена, за да бъде подготвена за подобни рискове. Наводнението от 1910 г. не е просто страница от историята — то е предупреждение, вписано дълбоко в паметта на Париж и увековечено върху фасадите на някои сгради в 15-ия район, които все още носят неизличимия отпечатък от нивото на водата през онзи януари. Още ви каним да научите повече за историята на Фонтен де Марс в 7-ми район, един от тихите свидетели на това историческо наводнение.
Историята на зуава на Понт дьо л'Алма - статуята, използвана за измерване на нивото на наводненията по Сена
Чували ли сте за Зуава - митичната статуя на Понт дьо л'Алма, която се използва за измерване на нивото на Сена по време на големите наводнения в Париж? [Прочетете още]
Открийте Фонтен дьо Марс - неокласическо бижу в 7-и район на Париж. Издигнат между 1806 и 1809 г., този фонтан, който свидетелства за наводнението през 1910 г., е забележителност в историята на Париж. [Прочетете още]
Реката Сен във флуидно състояние в Париж разстройва ежедневието на местните жители и шофьорите. Нивото на реката превиши критична точка, което доведе до затварянето на множество крайречни пътища и създаде хаос по улиците. Очаква се пик на ситуацията, затварят се кейовете, а мерки за повишена внимание са в сила: пълен преглед за по-добра подготовка. [Прочетете още]
Източници:
Павловски, Август. Наводненията на Сена (Живот – ХХ век)
Уикипедия: Наводнението от 1910 г.
Снимки: Музеи Париж
Цени
Безплатно
Историята на зуава на Понт дьо л'Алма - статуята, използвана за измерване на нивото на наводненията по Сена
Знаете ли, че? Фонтен дьо Марс, известен още като Фонтен дю Грос-Кайлу, е свидетел на наводнението от 1910 г.
П flood по Сена в Париж: затворени пътни участъци по брега - ограничения в движението този четвъртък
