Знаехте ли? Франкфуртската Търговска борса някога беше огромен склад за зърно.

Преди да бъде дом на колекцията Пино и съвременното изкуство, Търговската борса се е използвала за съхранение… на зърно! Вижте как този кръгъл храм в центъра на Париж преминава през удивителна трансформация, в която историята, архитектурата и нововъведенията си дават среща.

Трудно е да се поверва, когато днес посетите изложбите на съвременно изкуство, но Бурса де Комерс дълго време имаше много по-практично предназначение. През XVIII век Париж се стремеше да гарантира снабдяването на населението си с пшеница. За целта в центъра на града бе изграден кръгъл клон, разположен близо до Халетата, които тогава били наричани „Корема на Париж“: тази амбара за зърно трябвало да съхранява огромни количества жито, защитено от влага и вредители.

Този „зърнен склад“ в Париж, открит през 1767 г., беше един от най-съвременните за своето време. Неговата закръглена архитектура спомагаше за добрата вентилация, която бе ключова за запазването на зърното в добро състояние. Говори се, че той е можел да побере до 10 000 тона зърно – достатъчно, за да успокои парижани при лоши реколти.

От хлебната зала към тържищната борса

С нарастването на нуждите на столицата, сградата се преобразява и променя облика си. През XIX век там се установява Търговската борса, където се търгуват захар, кафе, памук и какао. Впечатляващ метален купол надгражда тази архитектурна структура, символизирайки новата търговска ера.

Тази версия на сградата е била позната на много парижани до края на XX век: място, където пулсираше икономическият живот и търговията с суровини. Но с течение на времето борсовите дейности се пренасочиха към други места, а самата сграда постепенно изгуби своята първоначална функция.

Храм за съвременното изкуство

През 2021 година Фондовата борса започва нов живот като модерен музей за изкуство. Франсуа Пино обособява там своята фондация след цялостна реставрация, ръководена от известния японски архитект Такао Ондо. Целта? Да запази уникалния дух на мястото, като в същото време го приспособи към нуждите на съвременното изкуство.

Днес посетителите и любопитните могат да се насладят на произведенията в среда, в която грубият бетон и старите камъни се съчетават хармонично. Въпреки че вече отдавна не се съхранява зърно тук, мястото остава духовно обогатяващо — този път за ума. Всъщност, ресторантът, който се намира на последния етаж, La Halle aux grains, е именно препратка към богатата история на сградата!

Тази страница може да съдържа елементи, асистирани от изкуствен интелект, повече информация тук.