Днес думата “Châtelet” най-често асоциира оживена метро станция и уютен площад, разположен само на крачка от Сена. Но произходът ѝ е далеч по-боен. В средновековието châtelet означаваше малка крепост, обикновено построена за защита на мост, градска порта или стратегически проход.
Точно такава бе и ролята на Гранд Шателе, издигнат през XII век по заповед на крал Луи VI Големия. Разположен на северния вход към Пон Ю Шанж, този замък служеше като защита на достъпа до остров Света Богородица — историческия сърцевинен район на Париж. През вековете сградата постепенно придоби и функции на съдебна и полицейска институция: той бе дом на превоятелството на Париж, съдилища и дори на една страшна затворническа килия, известна със своите особено тежки условия за задържане.
Гранд Шатле́тът доминираше над десния бряг на Сена с отделящите му строги кули и ролята си на пазител на реда. Но с растежа на града и отслабването на неговата военна функция, крепостта се превърна преди всичко в символ на стария авторитарен режим и непопулярната справедливост.
През 1802 г. Наполеон Бонапарт нарежда разрушаването му. Днес няма никакви видими остатъци на Големия Шатле. Фортрессът буквално е бил заличен от пейзажа, за да освободи място за Площад Шатле – голямо открито пространство между двата емблематични театъра: Театър Шатле и Театър на града.
Макар че вече трудно можем да видим Гранд Шатле с просто око, археологическите разкопки са разкрили заслужаващи внимание останки в подземието. Те са открити при строителни дейности, свързани с прокарването на метрото в началото на XX век. Сред откритите артефакти има камъни, основи и части от стени, които тихо напомнят за забравеното минало на този район.
От друга страна, по никакъв начин няма изложени обекти за публики в днешно време. Оставил е единствено името: “Шатле”, малкото име, което носи спомен за замък, въпреки че вече никой не го вижда.
Тази страница може да съдържа елементи, асистирани от изкуствен интелект, повече информация тук.
