Много преди изкуствените ледени пързалки да заемат централно място във столицата през декември, езерата в Буа де Булон предоставяха на парижани магическа сцена за каране на кънки. През най-студените зими водите замръзваха в гладки повърхности, превръщайки се в любимо и елегантно място за срещи. Тогава дървеният парк, вече реновиран по време на управлението на Наполеон III, за да предостави зелена утеха на градските жители, през зимата разкриваше коренно различна страна. Долното езеро, а понякога и горното, ставаха място за забавление и игри.
Когато ледът станеше достатъчно здрав, вестниците обявяваха началото на сезона за кънки. Това събитие привличаше цяла част от парижкото общество: семейства, млади елегантни хора, ентусиазирани деца. Някои идваха заради техниката и майсторството, други просто за да се насладят на зрелището.
Търкането по замръзналите езера в Боялския лес не беше просто забавление. То се превръщаше в истинско сезонно събитие. В някои години, се организираха празненства с лампички, музика и веселие. Атмосферата беше зимна, жива и приятелска — съчетаваща спорт, отдих и социалност.
Тази зимна традиция — карането на лед на дървени повърхности — не остана незабелязана за художниците. Пиер-Огюст Реноар, например, улови в свой портрет от 1868 г. атмосферата около леда с картината „Ледените сърфисти в Лоншамп“, изобразяваща каране на лед в Боу дьо Булон. Този произведение свидетелства за дълбоката връзка между зимните обичаи и въображението на Париж, във време, когато сезоните значително определяха ритъма на града.
Сред любителите на кънките, които се стичаха към Боу де Бюлонд, имаше и една по-организирана група: Кръжокът на кънкьорите. Учреден в края на XIX век, този кръжок събираше най-запалените почитатели, често от аристократичната общество на Париж. Там се практикуваше изтънчено кънкане, почти като хореография, вдъхновена от танцовите движения. Членовете на кръжока се събираха в студените зимни дни, облечени елегантно, понякога дори в официални униформи, за да изпълняват изискани фигури върху леда. Тяхното присъствие придаваше една светска нотка на тези мразовити дни, превръщайки Боу де Бюлонд не само в място за отдих, а и в истинска зимна социална сцена.
Днес би било немислимо да се пързаляше по езерата в Буа де Булон. Зимите вече не са толкова студени, ледената покривка не е достатъчно стабилна, а правилата за сигурност забраняват подобни опити. Глобалното затопляне и промяната в градските развлечения прекъснаха тази стара традиция.
Тази страница може да съдържа елементи, асистирани от изкуствен интелект, повече информация тук.
