В Монмартър има една малка къща, чиито обитатели никога не излизат… но продължават да наблюдават живите, които минават покрай тях! Скрит сред алеите на гробището „Сен Венсан“, в 18-и район на Париж, този необичаен гроб не прилича на никой друг. С керемидения си покрив, прозорец и завеси той прилича на миниатюрна къщичка. Но най-изненадващото се крие зад стъклото: мъж и жена сякаш наблюдават посетителите, все едно спокойно са се настанили у дома си. Оригинален гроб, едновременно трогателен и интригуващ, който разказва красива история за любов и творчество в сърцето на стария Монмартър.
Трябва да се приближите, за да разберете какво прави този гроб толкова особен. Зад завесите на тази причудлива погребална къща са изобразени две фигури една до друга, вперили поглед навън. Тайнствените обитатели не са други, а Папу (1908–1961) и съпругът ѝ Платон Аргириадес (1888–1968) — двама творци, тясно свързани с историята на Монмартър.
Платон, с пълно име Никола Платон Константин Аргириадес, бил керамик, майстор на фаянс и стъклар. Заедно със съпругата си създавал свят, в който се срещали занаятчийството и поезията. На гроба им една дума прекрасно обобщава това съчетание: „поетчии“. Това е сполучлива игра на думи между „поети“ и „грънчари“, която отразява начина, по който съчетавали художественото творчество и въображението.
Надгробният им паметник също е в наивистичен стил, характерен с простото, познато и почти детско изображение на всекидневието. Тук няма величествена тържествена статуя — само двама влюбени, които сякаш са решили да прекарат вечността, гледайки света през прозореца си.
Историята на тази необичайна гробница придобива още по-трогателно измерение, когато научим за миналото на обитателите ѝ. Според няколко хронисти на Монмартър Платон бил един от последните обитатели на прочутата къща на Мими Пенсон — стара малка къща на улица „Мон-Сени“ № 18.
Тази къща, превърнала се в един от символите на бохемския Монмартър, действително е съществувала. Музеят „Карнавале“ съхранява сред останалите експонати стари изображения на сградата и уточнява, че тя е била съборена през 1925 г. Що се отнася до Мими Пинсън, тя не е била мистериозна собственичка, а литературен персонаж, измислен от Алфред дьо Мюсе през 1845 г., превърнал се в популярна фигура на парижките гризетки и на артистичния свят. Папуе умира през 1961 г., седем години преди съпруга си. И все пак върху тази малка фасада двамата са завинаги заедно, рамо до рамо.
Следователно човек би могъл да се изкуши да види в гробницата на Папуе и Платон почит към тази изчезнала малка къща. Нито един документ обаче не позволява да се твърди, че погребалният паметник е пряко вдъхновен от нея.
За да откриете тази удивителна погребална постройка, отправете се към гробището „Сен Венсан“ на улица „Люсиен-Голар“ № 6, на крачка от лозята на Монмартър и кабарето „Лапен Ажил“. Внимавайте да не го объркате с голямото гробище Монмартър, разположено по-надолу, близо до площад Клиши!
Открито през 1831 г., това малко, малко известно гробище е последен дом на много личности, свързани с художествената история на квартала. Гробът на Папуе и Платон се намира в 13-и сектор, където фигурира под номер 48 в официалния план на забележителните гробове.
Ако минете покрай малката им къща, отделете време да разгледате прозореца. Все пак не всеки ден човек попада на гроб, чиито обитатели изглеждат толкова любопитни да видят посетителите си!
Тази страница може да съдържа елементи, асистирани от изкуствен интелект, повече информация тук.
Място
Гробище Сен-Винсент дьо Монмартър
6 Rue Lucien Gaulard
75018 Paris 18
Планиране на маршрути
Достъпност
