Когато се разхождате по някои улици на Париж и неговите предградия, можете да забележите следи от историята на един изкоренен народ: арменската общност. Пристигнала във Франция в трудни условия, от началото на 20-ти век тя е успяла да създаде места за памет, култура, култ и общностен живот. В Париж тези следи са видими чрез църкви, музеи, магазини и ресторанти и свидетелстват за корените на една диаспора, която е трябвало да избяга, за да се възстанови.
Пристигането на арменците в Париж е свързано с драматичната история на арменския геноцид от 1915 г., извършен от Османската империя. Тази трагедия води до масово разпръскване на арменското население, което търси убежище в Европа, по-специално във Франция, която се явява като страна на прием. Общността продължава да нараства след Втората световна война, белязана от нови пристигащи, бягащи от комунистическите режими в Кавказ и Близкия изток.
В Париж и Ил-де-Франс вече е имало миграции, но едва след 1915 г. изселването се усилва, отваряйки пътя за създаването на структурирана арменска диаспора. Освен бягството от геноцида, мотивите за миграцията са и търсенето на работа и възможност за по-сигурен живот, като някои от новодошлите – занаятчии, търговци, студенти, политически бежанци – се опитват да започнат нов живот далеч от родната си земя.
В самия Париж едно от първите сдружения се развива в 9-ия арондисман, където още през 1920-те години общността се установява и създава търговски обекти, сдружения и културни структури. Други предградия като Алфорвил, Иси-ле-Мулино, Кламар или Арнувил също свидетелстват за арменското присъствие.
Открийте арменското наследство в Париж чрез свидетелите на тази история: църкви, катедрали, музеи, библиотеки... преди да се насладите на арменските ресторанти в столицата.
Сградата, в която се помещава арменската католическа общност в Париж, се намира на улица „Рю дю Перш“ № 13, в 3-ти арондисман, в квартал „Маре“. Тази сграда, първоначално проектирана като църква „Сен Жан-Сен Франсоа“ в началото на 17-ти век, е предоставена на арменската общност през 1970 г.
Отвън елегантната фасада съчетава редуващи се светли и тъмни ленти, свидетелстващи за реконструкция в класически, а след това и в неокласически стил, с монументален портик, проектиран отархитекта Виктор Балтар през 1855 г. Скромният вход в тази улица в квартал Маре крие неочаквано пространство.
Вътре се открива базиликален кораб, покрит с сводове, и две исторически органи на Аристид Кавайе-Кол, класифицирани като исторически паметници. Стените са украсени с картини на Ари Шефер и Юг Таравал, а в хора се намира олтар, увенчан с позлатен тимпан, изобразяващ Славата. В катедралата се провеждат служби на арменски и френски език, възпоменателни церемонии и концерти.
Тази катедрала на Арменската апостолическа църква се намира на улица „Жан-Гужон“ № 15, в 8-и район, на две крачки от Шанз-Елизе. Строежът й е продължил от 1902 до 1904 г. благодарение на меценатството на богатия арменец от грузински произход Александър Манташев, който е искал да дари арменската общност във Франция с храм с автентична арменска архитектура.
Отвън фасадата представя елементи, вдъхновени отарменското архитектурно изкуство, като куполна камбанария, арменски кръст и геометрични мотиви. Интериорът разкрива просторно светилище, централен купол, декоративни мотиви, ориентирани към Изтока, и литургични мебели, типични за арменската апостолическа традиция. Това място е седалище на арменската епархия във Франция и е домакин на големи церемонии на общността, включително погребението на Шарл Азнавур през 2018 г.
Библиотеката Нубар, разположена на площад Албони 11 в 16-ти арондисман, е културна институция, основана през 1928 г. от филантропа Богос Нубар Паша под егидата на Общия арменски благотворителен съюз. Нейната цел: „да служи като място за събиране, съхранение и изучаване на наследството на стария арменски османски свят“.
Тази сграда в стил ар деко е открита през 1922 г. в сдържан и елегантен стил и съдържа над 43 000 печатни издания, арменски ръкописи, архиви на диаспората и специализирани публикации, което я превръща в стълб на научните изследвания и паметта. Използвана като референтна библиотека за арменски изследвания, институцията е също място за изложби, конференции и интелектуален обмен около историята, културата и арменската диаспора.
Разположен на 59 avenue Foch, Арменският музей на Франция е основан през 1949 г. от Нуран Фрингиан. В тази сграда в хаусмановски стил колекцията събира около 1200 произведения (свещени предмети, ръкописи, скулптури, светско изкуство), проследяващи повече от 3000 години арменска история и култура.
Въпреки че в момента е затворена, тя е важно място за арменската памет в Париж, предназначено за съхранение, излагане и предаване на арменското изкуство и история.
На дъното на тихото дворче, Домът на арменската култура е уютно и интимно място с прост и традиционен интериор – ламперия, арменско знаме на стената, плътно наредени маси и атмосфера като у дома. Хората идват тук заради ресторанта, който не изглежда особено впечатляващо, но предлага на клиентите и любопитните да открият типични арменски ястия, приготвени с любов.
Разположена в сърцето на Международния университетски град в 14-ти арондисман, тази арменска студентска резиденция е открита през 1930 г. по инициатива на Богос Нубар Паша и е проектирана отарменския архитект Леон Нафилян. В тази красива сграда с арменски стилови влияния се намират 74 студентски апартамента, общи салони и помещения за учене.
Арменски и грузински ресторанти в Париж, нашите най-добри адреси в Кавказ
Меса на скара, кебапчета, обилни супи и пълнени лозови листа... Открийте богатството на арменската и грузинската кухня в кавказките ресторанти в Париж! [Прочетете още]
Париж носи със себе си спомените от детството на Шарл Азнавур, неговите интимни забележителности и неотдавнашните поклонения, които го вписват трайно в парижката история. Открийте тези мемориални обекти, разпръснати из столицата. [Прочетете още]
Арменски и грузински ресторанти в Париж, нашите най-добри адреси в Кавказ
Разходка по стъпките на Шарл Азнавур в Париж - от височините на Монмартър до световните сцени
