Моулерът е това, което за провинцията е хауасманският стил за Париж. Отличителна черта е, че той не се е налагал с едно единствено решение, а се е развивал постепенно, по мярка на нуждите и градските трансформации. Днес е немислимо да се разхождаш в Ско, Ноҷен-сюр-Марн, Мезон-Алфор, Монтрой или дори в Мьодон, без да срещнеш тези селца с фасади покрити с петна, символи на вилната периферия. Но как тази камък окончателно оформя архитектурната идентичност на цял един регион?
Първоначално мелницата е естествен камък, добиван от земите около Франция, най-вече в Сене-и-Марн и в Есон . Първоначално се използвала за изработка на мелници — оттам и името й. Груба, здрава и богата на находища, първоначално е била възприемана като скромен материал, далеч от благородните камъни в престижните квартали на Париж, и е допринесла за строежа на практически сгради: стени, стопански постройки и селски къщи.
По това време още не става дума за съвременната предградия, а за малки села, земеделски земи и овощарски региони. Изборът на мелен камък е бил практичен — той е бил изобилен, здрава и икономична суровина. Визуалната му привлекателност не е била приоритет. Понякога този камък е бил покриван с мазилка, а друг път смесван с други материали. I
През втората половина на 19-ти век настъпват големи промени. Париж се разраства бързо, транспортната мрежа се развива, а периферните населени места бележат внезапен ръст. Търсенето на жилища става неудържимо, особено сред средната класа, която жадува за простор, свеж въздух и зеленина.
Известнякът, който вече е налице и добре овладян, се превръща в очевиден избор. Но неговото приложение претърпява промяна. Той вече не е само функционален материал: става социален и градски маркер. Къщите се множат, камъкът е оставен открит, съчетан с тухла, керамика и ковани елементи. Започва да се оформя разпознаваем стил.
След това, трихромната каменна зидария преминава отвъд рамките на личното жилище. Училища, кметства и обществени сгради започват да възприемат тази архитектура, особено през Третата република. След Втората световна война тя е отстъпена настрана, заменена с други градски модели, но в днешно време трихромната каменна зидария отново пробужда интерес. Някои я ценят за нейната естетика и характер, а все по-често се полагат усилия да се запази тази типична за земите във Франция, която понякога може да се открие и в столицата.
