Най-старата френска камера за контрол на скоростта, открита на 27 октомври 2003 г. от Никола Саркози, тогава министър на вътрешните работи, се намира във Вил дю Буа, в Есон. Това устройство ще бъде първото от повече от 4500-те автоматични камери за контрол на скоростта, които в момента работят във Франция (по данни на France Inter).
Първоначално този радар е бил използван за контрол на спазването на Кодекса за движение по пътищата, според който шофьорите не трябва да превишават 90 км/ч по пътищата (преди сегашното ограничение от 80 км/ч) и 50 км/ч в града. Вследствие на указа за прилагане от 11 юли 2003 г. на закон № 2003-495 от 12 юни същата година Франция предприема редица мерки, насочени към намаляване на безопасността по пътищата. Накрая, на същия ден, с междуведомствен указ от 27 октомври 2003 г. се разрешава въвеждането на система за автоматично регистриране на определени нарушения и изпращане на глобата на домашния адрес на собственика на автомобила. На същия ден Никола Саркози и Жил дьо Робиен (министър на транспорта по това време) откриват първата автоматична камера за контрол на скоростта на магистрала N20 при Вил дю Буа.
За 20-те години на своето съществуване радарът е светнал на шофьорите повече от 553 000 пъти, като по данни на френския орган за пътна безопасност е санкционирал водачите, които карат прекалено бързо. 20 години по-късно устройството все още е в експлоатация и продължава да светка на онези, които са имали нещастието да карат на косъм прекалено бързо в този момент.
