Наградата „Ренудо” 2025 току-щобе връчена на 4 ноември 2025 г. на Аделаид дьо Клермон-Тоннер заромана й „Je voulais vivre” („Исках да живея”), публикуван от издателство Grasset. Обявяването се състоя в легендарния ресторант Drouant, в 2-ри арондисман на Париж, близо до Опера Гарние. Тази престижна литературна награда отличава смело произведение, което дава глас на една от най-фасциниращите и мразени женски героини в френската литература: Милейди дьо Винтер, заклета врагиня на „Тримата мускетари“ на Александър Дюма.
От 1926 г. журито на Renaudot се събира в този емблематичен ресторант на площад Гайон, истински храм на парижките литературни награди, който от 1914 г. е и мястото, където се провеждат обсъжданията на Goncourt. Тази вековна традиция прави Drouant незаменимо място в парижкия културен живот. Десетте членове на журито, председателствано от Патрик Бесон и съставено от Жан-Мари Гюстав Ле Клезио, Франц-Оливие Гисберт и Доминик Бона, избраха Аделаид дьо Клермон-Тоннер пред четирима други финалисти, сред които Феурат Алани за „Le ciel est immense“ (JC Lattès), Ан Берест за „Finistère” (Albin Michel), Жюстин Леви за „Une drôle de peine” (Stock) и Луи-Анри дьо Ла Рошфуко за „L'amour moderne” (Robert Laffont).
„Je voulais vivre“ предлага увлекателно препрочитане на „Тримата мускетари“ на Александър Дюма. Аделаид дьо Клермон-Тоннер се заема с един от шедьоврите на френската литература, като най-накрая дава думата на Милейди, тази свободна и опасна жена, съдена без адвокат и екзекутирана без процес от мускетарите. В романа на Дюма тя е въплъщение на фаталната жена: интригантка, отровачка, шпионка на кардинал Ришельо. Но какво знаем всъщност за нейната история?
Авторката насочва вниманието към Ан дьо Бреуи, истинското име на Милейди. Чрез изповедта на застаряващия д'Артанян по време на обсадата на Маастрихт, ние откриваме детство, белязано от насилие, и живот, белязан от предателства и драми. Романът разказва как това шестгодишно момиченце, прието от свещеник, се е превърнало в тази неуловима жена, която е трябвало да се защитава, за да оцелее в свят, създаден от и за мъжете. Маркирана с желязно желязо, омъжена насила за граф Ла Фер (Атос), жертва на опит за убийство от собствения си съпруг, Милейди се научава да носи кинжал и отрови в корсажа си. Защото, за да бъде свободна през XVII век, една жена трябва да знае как да се защитава.
С съвременен стил на писане и силен романтичен дух, Аделаид дьо Клермон-Тоннер не предава творбата на Дюма, а я обогатява. Тя следва следите, които авторът на „Тримата мускетари“ е оставил, без да си направи труда да ги развие. Читателите откриват същите места, същите дворцови интриги, същите емблематични герои – д'Артанян, Атос, Портос, Арамис, Ришельо, Бъкингам – но в нова светлина. Бляскавите герои се превръщат в хора, подвластни на грешките, затворници на своето време и патриархалната си визия.
Това отличие с наградата „Ренудо” не е първото за Аделаид дьо Клермон-Тоннер. Родена през 1976 г. в Нейи-сюр-Сен, бивша ученичка на École normale supérieure, тази журналистка и романистка първоначално работи в инвестиционна банка, преди да се насочи към журналистиката. От 2014 г. тя е главен редактор на списание Point de vue и води забележителна двойна кариера. Първият й роман, „Fourrure“, публикуван през 2010 г., вече е бил отличен с пет литературни награди, сред които наградата Maison de la Presse и наградата Françoise Sagan.
През 2016 г. тя спечели Голямата награда за роман на Френската академия за „Le Dernier des nôtres“ („Последният от нас“), историческа епопея от близо 500 страници, обхващаща Втората световна война и 70-те години в Америка. Френската академия похвали нейното романтично въображение и способността ѝ да създава истински измислени герои, далеч от доминиращата автобиографична литература. Третият ѝ роман, „Les Jours heureux“, публикуван през 2021 г., също беше отличен с награда.
С „Je voulais vivre“ авторката продължава да изследва големите исторически събития и съдбите на силни жени. Романът, излязъл на 20 август 2025 г., вече е продаден в близо 25 000 екземпляра преди обявяването на наградата. По традиция лауреатът на Renaudot се обявява веднага след лауреата на Goncourt, на стъпалата на прочутата стълба Ruhlmann в ресторант Drouant. Тази година Laurent Mauvignier спечели Goncourt за „La maison vide“ (Празната къща).
Освен романтичното приключение и удоволствието от четенето, „Je voulais vivre“ носи актуален поглед върху положението на жените. Рехабилитирайки Милейди, Аделаид дьо Клермон-Тоннер се пита как са били съдени жените през историята. Там, където един мъж би бил наречен смел или умен, Милейди е била обявена за неприлична и макиавелична. Осъдена без процес, екзекутирана, без да може да разкаже своята история, тя олицетворява всички тези жени, които са били заглушени от мъжкото правосъдие. Романът резонира с актуалните въпроси за мястото на жените в нашите истории и легенди.
Самият заглавие „Исках да живея“ се превръща в универсален вик, този на една жена, която иска правото да бъде обичана, уважавана и свободна. Дори един измислен герой може да иска справедливост, сякаш ни казва авторката. Този съвременен глас, който преминава през вековете, позволява непосредствена близост с читателя, създавайки мост между XVII век и нашето време. Сцените от двора, острите диалози, интимната траектория на Милейди буквално ни държат в напрежение през цялата история.
Накратко, ако търсите добра книга за четене през есента, не пропускайте този роман, който съчетава качеството на писането с удоволствието от четенето. Един прекрасен начин да преоткриете „Тримата мускетари“ от нова гледна точка и най-накрая да разберете коя всъщност е била Милейди, която мислехме, че познаваме. Романът е наличен в книжарниците Grasset на цена 24 евро.
