Paris Centre е Парижът на пощенските картички, на паметници, които сме свикнали да познаваме наизуст, но и на улици, места и навици, които често ни убягват още при първия поглед. Кой по-добър да говори за това от своя кмет, Ariel Weil? Наскоро преизбраният управник споделя откритията си, любимите си места и препоръките си. Кратък обзор на разходките из Paris Centre заедно с кмета в този район с множество идентичности.
За да ви опознаят по-добре, бихте ли се представили пред нашата аудитория?
Като икономист по образование, с дългогодишен опит в частния сектор и в образованието — от Sciences Po и HEC до Съединените щати — работих за кратко като парламентарен помощник, но се оттеглих скоро, защото винаги съм мислил, че човек трябва да е живял, научил се и работил на различни места, преди да поеме държавни отговорности.
Аз съм предимно дългогодишен жител на центъра на Париж, който днес заемам поста кмет. Искам да поддържам много конкретен контакт с територията, без да се затварям в бюрото си: срещи в кафета, време навън, по улиците, в магазини и на площадите; така истински се разбира градът. Харесва ми идеята да бъда кмет близо до хората, вградян в квартала си, който върви пеша, кара колело и поддържа пряк контакт с живеещите тук.
Приемните часове са ми досадни, затова веднъж месечно каня жителите на кафе и кроасан, за да говорим два часа за най-различни теми, често с местен гост.
Кои са любимите ви културни изживявания през свободното време?
Имам доста разнообразни вкусове. Част от културния ми живот е свързана с ролята ми, в сърцето на територия с изключително богатство, между Louvre, Notre-Dame, Centre Pompidou, галерии и театри. Стремя се и да посещавам църкви, заради архитектурата и заради творбите, които пазят: Delacroix, Le Tintoret, Keith Haring в Saint-Eustache... Често се забравя, че в Париж, особено в центъра, тези места образуват един голям музей.
С дъщеря ми, която е много ангажирана със сценичното изкуство, ходя на мюзикъли, както в Париж, така и в Лондон. Наскоро гледахме La Cage aux Folles, 42nd Street, Les Misérables. Обичам киното, особено Grand Rex, и атмосферата на премиерите на манга като Sword Art Online и Demon Slayer. Истинска страст има към косплей културата (и аз самият носих наметало за премиерата на Demon Slayer !) и колективна радост, която е доста рядка. Накрая харесвам стендъп комедията, имах възможност да видя артисти като Rosa Bursztein, Alison Wheeler, Paul Mirabel или дори Louis C.K.
Кое събитие бихте препоръчали най-вече на нашите читатели?
Аз бих предпочел да се насочвам към по-неочаквани събития, отколкото към големите задължителни. В общината има локална програма, често безплатна, която дава възможност да се открият артисти и по-скрити формати, като фотоизложби. В момента в залата на общината се представя изложба на ателието за художници в изгнание.
Всеки вторник вечер в залата за тържества се провеждат концерти и художествени прояви, а в четвъртък вечер – в друга общинска зала, с участието на млади таланти, групи, хорове, клубове или ученици от консерваторията, които иначе нямаше да имат шанс да се представят на истинска сцена.
Препоръчвам и Foulées de Paris Centre, едно бягане с човешки размери, изключително семейно, което възобновихме. То не е замислено за чиста състезателност, а за радостта да тичаме заедно, с формати за деца, достъпни маршрути и семейни щафети.
Как бихте описали вашите райони на човек, който не ги познава? Какво има у вас, което не се намира другаде и за което се гордеете най-много?
Това е живото наследство, едно от най-известните места в света и въпреки това често погрешно разбрано. Всички мислят за Лувъра, за Нотр Дам, за площад „Вож“, за Център Помпиду, но това, което ме интересува, е какво има до тях: малките музеи, скрити градини, частни къщи с характерна архитектура, места за културен обмен, улици, чиято история не се предполага.
Тази съвкупност от исторически пластове, култури, наследство и съвременни животи ме изпълва с гордост повече от всичко; възможността за минути да прескочиш от голям паметник към една незабележима градина, от синагога към църква, от уйгурски ресторант към историческо кафене, от скрит музей към площад, на който децата играят футбол. Именно тази плътност и това многообразие правят душата на Париж Център.
Аз съм дълбоко привързан към страничните аспекти на наследството: малките музеи като Cognacq-Jay, Мазе Виктор Хюго, градините, които са пример за сквер Леополд-Ак Ил (за който се обсъжда сливане с градините на Музея Пикасо), или пък по-неочаквани маршрути и места, като най-старият китайски квартал в Париж около площад Пан Юлианг, клубът Tango, митичният ЛГБТ клуб, който градът придоби обратно, когато той наближаваше да изчезне. Всичко това съставя град, който никога не се опознава изцяло.
Кои безплатни или на ниска цена излизания бихте препоръчали за семействата или за младежите?
Най-почтеното безплатно излизане е самото обществено пространство! Набережните на Сена са се превърнали в истински места за разходка и отдих, малките градини като градина Жинeт-Колинка, градина Анне Франк, градина „Дьо Рози-Йосеф-Минье́р“ и тази на сайта Ришельо на BNF преустроени от Жил Клемент. И площадите също, като площад „Малки Отци“ или площад Виктории.
Да влезеш в църква, да отвориш вратата на едно историческо място, да се разхождаш из Маре или Сентир без прекалено фиксиран маршрут... Толкова много спонтанни маршрути! И накрая цялата безплатна общинска програма: изложби, концерти във вторник вечер, битак, семейни празници и други местни културни събития.
Кои са трите основни участници (барове и кафенета, спортни и културни асоциации, т.нар. трети пространства), които считате за жизнено важни за местната оживеност?
Ще посоча три кооперативни кафета, които са места за живот, солидарност и местна активност. Първото е Третото кафе близо до пазара „Enfants-Rouges“: място, което вдъхва доверие, водено от доброволческа идея и с принципа на платени за други ястия. Там се яде добре, за достъпни пари, а жителите с по-малки възможности могат да намерят там прием и подкрепа.
Второто е кафе на улица Франсоа-Мирон, известно като „Quatrième Café“. И там може да се похапва на изключително достъпни цени, дори безплатно в зависимост от ситуацията. Това е добър пример за преобразуване на едно пространство (бившият офис на Социалистическата партия) в полезно, достъпно и живо място.
Третото е Нашето кафе Маре, в реконструираната казарма „Минімес“. Обичам това място изключително много, защото събира в себе си много идеи, които защитавам: обновен исторически обект, кооперативно кафе, среда, в която се преплитат занаятчии, жилища, услуги, детска градина, градина и най-вече пряка връзка със съседен институт за медицинско образование, който дава възможност на млади аутисти да работят там и да се обучават. Там се храни добре, мястото е чудесно и човешкият проект е забележителен.
Какъв е идеалният маршрут за да опознаете центъра на Париж?
Точно препоръчвам да не се прави твърде подробен маршрут. Идеалното е да имаш два-три ориентировъчно точки наум, след което да приемеш да се изгубиш в малките улички на Маре и Сентиер, следвайки инстинкта си. Бих посъветвал да обиколиш целия център на Париж от край до край, преминавайки през слоевете на историята (л'стената на Филип І Август, л'стената на Карл V). Фактът, че Париж е изграден от вътрешността към външния свят, се чете по улиците, очертанията, откритията и останките.
Кое събитие най-добре илюстрира живота заедно в общността? Каква инициатива ще въведете, за да засилите това чувство за общност?
Един от най-красивите ми спомени е тази традиция, която започна още с пристигането ми: на вечерта на 24 декември отивам да видя онези, които работят, докато останалите празнуват Коледа. Моментът, който ме трогва най-силно, е Супата Свети Еусташ: пред една от най-красивите църкви в Париж да бъда до доброволци, които подават храна на нуждаещи се, много добре онагледява онова, което позволява обществото да функционира.
Трябва по-добре да се постигне съвместно съжителство на живущите в общественото пространство. С трансформацията на моделите на мобилност днес трябва да успеем да успокояваме напрежението между пешеходците, велосипедистите и шофьорите — винаги изхождайки от най-уязвимите — пешеходците, децата, възрастните хора, хора с намалена подвижност.
Накрая трябва да се засили връзката между жителите чрез културата, използването на публичното пространство и създаването на нови места за срещи. С проекта Halles 2030 възнамерявам да създам нови срещи и практики в центъра на Париж, като реинвестирайки някои тунели и остарели паркинги около Халес, за да изградя спортни съоръжения, обществена баня и душове, пункт за багаж, социални пространства и други междупоколенчески зони.
Има ли определени културни теми, към които се чувствате особено привързани?
Идеята, че е възможно да обновим начина на възприемане на наследството, без да го разрушим, е много важна за мен. Заедно с артиста C215 си представихме исторически маршрут за стрийт арт в Маре, посветен на Великия век. Като поставим портрети като Мадам дьо Севинь върху електрически шкафове (които са сред най-грозните предмети в общественото пространство) близо до местата, свързани с тези исторически фигури, можем да разкажем историята по различен начин, да извадим паметта от музеите и да я направим част от улицата.
Кой град или парижки район ви впечатлява най-много с културната си програма?
В Париж много харесвам втория район, по-специално около площад Победите и площад Малките Отци, заради баланса между наследството, местния живот и усещането за свеж въздух. Извън Париж, често ходя в Марсилия, град с важно място във френската културна сцена, с ярка идентичност и истинска енергия.
Имам и лична връзка с Ню Йорк и Тел Авив, два града, които ме вдъхновяват. По отношение на първия те успяха да преосмислят отношението си към общественото пространство, мобилността и градските практики. High Line е емблематичен пример за това, както и впечатляващото развитие на велосипедните алеи в град, който някога беше труден за каране с колело. Възхищавам се на способността на тези градове градоустройството да се превърне в инструмент за културна и социална трансформация.
Една дума, с която да вдъхнем на читателите на Sortiraparis желание да открият Париж Център?
Открийте отново най-известното място на света, или по-точно: срещнете непознатото именно там, където всички смятат, че го познавате! Paris Centre е територия, която всеки мисли, че познава, но в нея има още слоеве, детайли, скрити места, градини, кафенета, музеи, улици, истории и лица, които се разкриват само ако се разхождате по друг начин.
