Метеоролозите следят отблизо какво се задава над Северния полюс. Според няколко симулации на европейския модел за метеорологични прогнози полярният вихър може да претърпи сериозно смущение още в началото на ноември 2026 г. Това особено необичайно събитие може да повлияе на времето в Европа и Франция през следващите седмици.
Според анализите, публикувани на 27 октомври от La Chaîne Météo, около 6 ноември се очаква „внезапно стратосферно затопляне“. Това явление може значително да деформира полярния вихър или дори да обърне посоката на ветровете, които обикновено циркулират около Арктика.
Ако тази тенденция се потвърди, тя може да се окаже рекордно ранна. Нарушеният полярен вихър обаче не означава автоматично, че още на 6 ноември Франция ще бъде обхваната от студена вълна. Възможните му последици може да се усетят по-късно през сезона.
Полярният вихър е огромна атмосферна циркулация, свързана с много студен въздух и мощни ветрове, които се въртят около полярните региони. Както обяснява Météo France, всъщност има два полярни вихъра: единият е в тропосферата — долния слой на атмосферата, където се развиват метеорологичните явления, а другият — в стратосферата, на няколко десетки километра височина.
Именно този втори вихър, разположен по-специално на около 30 километра височина, привлича вниманието на специалистите днес. През есента и зимата недостигът на слънчева светлина значително охлажда атмосферата над Арктика. Тогава около Северния полюс духат мощни ветрове от запад на изток. Когато тази система е добре организирана, тя допринася за поддържането на относително стабилна атмосферна циркулация. Но когато отслабне, деформира се или се премести, циркулацията на въздушните маси може да се наруши. Този дисбаланс понякога благоприятства нахлуването на полярен въздух към по-умерени ширини, по-специално към Европа.
Не самото съществуване на полярния вихър е изключително, а ранното настъпване на предвижданото смущение. Метеорологичните модели сочат, че в началото на ноември може да настъпи „рязко стратосферно затопляне“, известно още като „Sudden Stratospheric Warming“ (SSW).
При това явление температурите в стратосферата могат да се повишат с няколко десетки градуса за няколко дни. Ветровете около полюса тогава значително отслабват и дори могат да сменят посоката си. Обикновено големите стратосферни затопляния настъпват по-скоро в разгара на зимата, особено през януари и февруари, когато полярният вихър е напълно развит.
Според историческите наблюдения, цитирани от метеоролозите, до 28 ноември не е регистрирано голямо стратосферно затопляне — най-ранната дата, достигната през 1968 г. Затова голямо събитие още на 5 или 6 ноември 2026 г. може да постави нов рекорд от началото на съвременните наблюдения през 1959 г.
Симулациите за проследяване на полярния вихър, базирани на данни от европейския модел ECMWF и актуализирани на 28 октомври, подкрепят този сценарий: 48 от 50-те члена на конвенционалния ансамбъл предвиждат обръщане на полярните ветрове до 11 ноември. Все пак става дума за прогноза, а не за вече наблюдавано явление. Точната дата, интензивността и разпространението му към по-ниските слоеве на атмосферата остават за потвърждение.
Основното опасение е свързано с възможна промяна в атмосферните течения, които определят нашето време. При внезапно стратосферно затопляне последиците постепенно могат да достигнат по-ниските слоеве на атмосферата. Струйното течение — мощният въздушен поток, който се движи на голяма височина — може да стане по-вълнообразно. Тази промяна понякога благоприятства установяването на устойчиви антициклони над Северния Атлантик или Скандинавия. Тези блокиращи системи могат да попречат на океанските смущения, обикновено съпроводени от сравнително мек въздух, да се придвижват нормално към Западна Европа. Вместо тях северни или източни ветрове могат да пренесат много по-студен въздух към Франция.
Тогава са възможни няколко последици: трайно понижение на температурите, по-чести сутрешни слани, периоди на сух студ и, когато влажността е достатъчна, снеговалежи, които могат да достигнат равнините.
Но тези ефекти не настъпват нито автоматично, нито равномерно. В зависимост от разположението на антициклоните и циклоните студеният въздух може да се насочи към Централна Европа, Скандинавия или Северна Америка, без непременно да засегне Франция. Британската Met Office също подчертава, че последиците от стратосферно затопляне могат да се проявят на земната повърхност едва след няколко седмици. В някои случаи не настъпва осезаемо застудяване.
На този етап прогнозите не дават основание да се обявява изключителна студена вълна във Франция на 5 и 6 ноември. В актуализираната си прогноза от 28 октомври Météo France предвижда за седмицата от 2 до 8 ноември като цяло сухо време, с температури малко под сезонните норми. В районите около Средиземно море е възможно да има кратки периоди с повече валежи. Този сценарий по-скоро предполага прохладно есенно време, отколкото истинско настъпление на зимата.
Възможни са локални сутрешни слани в някои райони, особено при ясно небе и слаб вятър. В планините застудяване също може да благоприятства снеговалежи, ако атмосферни смущения преминат в подходящия момент.
Тази промяна в метеорологичните условия обаче трябва да се разграничава от очакваното във височина смущение на полярния вихър. Предвижданото застудяване в началото на ноември не непременно би било пряка последица от стратосферното затопляне, чиито евентуални ефекти може да се проявят по-късно. За периода от 9 до 22 ноември Météo France посочва, че засега не се очертава преобладаващ сценарий.
Именно през втората половина на ноември и през декември развитието на полярния вихър може да придобие особено значение. Ако смущението му се разпространи към по-ниските атмосферни слоеве, това може да увеличи вероятността от метеорологични условия, благоприятстващи студа в част от европейския континент. Тогава във Франция може да има периоди с температури под нормалните за сезона, особено ако континенталните ветрове се задържат продължително.
Интензивността на тези епизоди обаче би зависела от множество фактори, сред които разположението на антициклоните, произходът на въздушните маси и продължителността на евентуалните атмосферни блокировки. Затова към 29 октомври е невъзможно да се определи дали страната ще преживее истинска студена вълна, колко дълго би продължила тя и кои региони би засегнала.
Не непременно. Извънредно смущение на полярния вихър не е достатъчно, за да предвещава сурова зима. Сезонните прогнози се основават на няколко фактора, сред които атмосферната циркулация в Северния Атлантик, температурите на океана и мащабните климатични явления.
Тази година метеоролозите следят и Ел Ниньо — затопляне на водите в екваториалната част на Тихия океан, което може да повлияе на глобалната атмосферна циркулация. Според анализ на Météo France, публикуван на 2 октомври 2026 г., Ел Ниньо може средно да създаде условия за по-меко и влажно време в Западна Европа в началото на зимата. Това влияние обаче се променя значително от година на година.
Следователно една като цяло мека зима може напълно да включва няколко студени периода, понякога и доста сурови. Обратно, сериозно смущение на полярния вихър може да не доведе до нито един забележителен зимен период във Франция.
Наблюденията, извършени в началото на ноември, ще позволят да се провери дали полярният вихър действително претърпява очакваното от моделите смущение. Специалистите ще следят по-специално изменението на температурите в стратосферата, силата и посоката на ветровете около Арктика, както и възможните последици за атмосферната циркулация в Европа.
Залогът е голям: толкова ранно голямо стратосферно затопляне би било забележително метеорологично събитие независимо от последиците му във Франция. За жителите обаче няма причина още отсега да очакват период на екстремен студ.
Следващите актуализации на прогнозите ще позволят да се уточни дали това атмосферно смущение ще остане ограничено главно до голяма надморска височина, или ще промени трайно времето в Европа.
Едно е сигурно: 5 и 6 ноември 2026 г. ще бъдат дати, които трябва да следим, за да разберем развитието на полярния вихър, но не непременно датите на пристигането на студена вълна във Франция.
Тази страница може да съдържа елементи, асистирани от изкуствен интелект, повече информация тук.
