В Жуи-ле-Мутиер, в Вал-д’Уаз, между древната Гранд-Рю и бреговете на Оаз, Домът Raclet и неговият парк формират тих ансамбъл, едновременно ландшафтен и архитектурен, който се откроява от по-новата урбанизация наоколо. Този обект, ценен за старите си дървета, алеите и къщата от XIX век, днес носи етикета регионално значимо наследство от Регионът Иле-де-Франс. Но каква е историята на тази собственост, която е сред най-изключителните исторически паметници в района?
Името ѝ се връща към Raclet, собственикът на мястото от 1940 до 1987 г., периодът, през който къщата запазва това наименование в местното използване. Обикновено наричана "Maison Raclet", всъщност тя е буржоазна къща, построена около 1870 г., в стил Napoléon III, към която различните купувачи са добавили последователни подобрения през годините. Мястото вписва в историята на старо село край бреговете на река Уаз, където съществували лозарски къщи, ферми и буржоазни имоти, обгърнати от паркове.
Тази къща, носеща статут на регионално културно наследство, грабва вниманието с двойния си интерес – архитектурен и ландшафтен. Самата сграда илюстрира буржоазната естетика от втората половина на XIX век, докато паркингът, обширен и добре залесен, засилва курортния характер на местността край водата. Точно това съчетание между представителна архитектура и добре запазена природна среда придава стойност на целия комплекс, като Регионът подчертава, че става дума за наследство на Île-de-France, което не е включено в списъка на Исторически паметници, но се счита за достатъчно забележително, за да получи регионална идентификация.
През ХХ век собствеността променя статуса си и предназначението си. Използвана по време на окупацията за настаняване на германски офицери, тя също служи като приют, според града, за актриса от театър Комедия-Франсез и за сценограф на Парижката опера.
Като общински обект от 1987 г., той е подложен на реконструкция с укрепителни работи, подобряване на изолацията, осигуряване на достъпност и външни благоустроявания, включително подчертаното облагородяване на естествен извор, открит през 2017 г. Неговото настоящо използване е като културно-исторически и общински обект, ценен за общината, макар да обществената комуникация не дава конкретна информация за непрекъсната функция, отворена за публиката.
