Всеки в региона Ил дьо Франс познава долината Биевр, но знаете ли 36-километровия участък от тази река, който все още се вие под Париж? Тя извира в Гианкур и тече през пет департамента: Ивелин, Есон, О дьо Сена, Вал дьо Марн и 5-и и 13-и район на Париж, като навлиза в столицата през Потерн дез Пипие, след което се вие в продължение на пет километра, преди да се влее в Сена, преди при гара Аустерлиц, а сега в главната канализационна система на Париж.
Когато се разхождате по улица Berbier du Mets например, под краката ви тече Биевр, зад Manufacture des Gobelins, чието име също е свързано с реката. През 1443 г. Жан Гоблен се установява там, за да се занимава с боядисване и да произвежда прочутия си розов екарлат, като успехът му кара конкурентите му да твърдят, че успехът му се дължи единствено на изключителните качества на водите на реката! Реката започва да сенарича "потокът на Гобелин" и други бояджии се установяват на брега ѝ с надеждата да извлекат полза от нея.
През неолита течението на река Биевр в Париж, между Понт д'Аустерлиц и Понт дьо л'Алма, е съответствало на днешната Сена. От XII в. нататък монасите от абатството Сен-Виктор в Париж отклоняват течението на Биевр, за да доведат вода в своите владения и да захранват мелницата си за брашно, прокопавайки канала Виктори.
Реката еотклонявана многократно и е разделяна на живи и мъртви клонове. Използва се за напояване и за създаване на водопади за задвижване на мелнични колела, тъй като поради ниското съдържание на варовик от края на XVII в. се използва широко от бояджии, кожари и перачи.
През вековете човешката дейност замърсява реката и я прави миризлива, като частни лица и занаятчии изхвърлят в нея своите отпадъци, токсични продукти, животински останки и други отпадъци. Биевр се превръща в канализация на открито, а с развитието на хигиената нездравословното качество на водата започва да представлява опасност за здравето.
От няколко години хората се надяват да възродят участъци от Биевр, като например във Фреш и Л'Хай-ле-Рос, където благодарение на строителните работи тя отново тече на открито, както и в Аркюи и Жентили. В Париж за евентуалното повторно отваряне на Биевр в столицата се разглеждат районът около парка Келерман, площад Рене-Ле-Гал и Националния исторически музей.
Днес Биевр все още тече на някои места, но коритото му е включено в канализационната система или напълно е изчезнало поради урбанизацията. Но все още можете да проследите течението му по време на красиви разходки, търсейки табели и медальони, указващи местоположението на старите вятърни мелници! Не пропускайте и улица Glacière, чието име също е свързано с реката, чиито застояли води замръзвали през зимата, а жителите ѝ съхранявали леда в хладилни ями за приготвяне на сорбета през лятото!
