Олимпе Аудуард в Месецът Молиер: пиеса за пионерката на журналистиката

Дълго време останала в сянка на други фигури от XIX век, Олимп Аудуар се завръща на сцената в Аудиториум Клод Дебюси на 31 май и на 26 юни, в рамките на Месеца на Молиер. Пиесата проследява пътуването на една журналистка, пътешественичка и феминистка, която е преминала през своята епоха с перо в ръка.

Кой си спомня Олимп Аудуард? Олимп Аудуард, първата жена журналистка е представена в Аудиториум Клод Дебюси във Версай, като част от Месец Молиер, неделя 31 май в 19:15 и петък 26 юни в 20:45. Режисьор е Мартен Луазийон, с участието на Гвенaел Раво и Николас Ригас, пиесата е написана от Франсоа де Мазиер, по текстове на Олимп Аудуард, на Виктор Юго и на Александър Дюма, с музикална композиция от Оливие Шарад. Тя върна на сцената образа на жена, родена през 1832 г., журналистка, пътешественичка, активистка, свидетелка и актриса от XIX век, през който минават политически революции, социални промени и борба за женски права.

Началото изглежда почти недоразумение: "Олимп Аудоар? Казвате Олимп дьо Гуж?". Не, точно обратното. Спектакълът се опитва да разкаже пътя на Олимп Аудоар, първата французойка-журналистка, която основава собствен вестник, обикаля света, среща водещи литературни и политически фигури на своето време и участва в Парижката комуна. Чрез нея преминава цял век, между салони, редакции, пътувания и барикади. Виктор Юго, Александър Дюма, Теофил Готие и дори барон Хаусман пресичат пътя ѝ в една фреска, която сякаш цели да направи видима жена, която официалната история често е пренебрегвала.

Олимп Аудоар се движи като герой от серийно романо-шифърче: преминава граници, пише, спори, наблюдава властимущите и отказва мястото, което времето иска да й отреди. През нейната пътека пиесата отваря няколко врати към XIX век: изникването на женската журналистическа реч, дискусиите за еманципацията, политическите сътресения на Парижката комуна, но и отношенията на власт в литературните, медиaлните и социалните среди. Историята не се явява като добре подредено фоново платно, а като терен за триене, прекосяван от гласове, борби и образи, които все още са твърде непознати.

Изборът да бъдат чути Olympe Audouard чрез нейните собствени писмени текстове, както и чрез откъси от Victor Hugo и Alexandre Dumas, поставя пиесата в диалог с гласовете на известни фигури от времето си. Този подход би могъл да позволи да се измери разликата между това, което колективната памет е утвърдила, и онази, която, въпреки смелостта си, все още е твърде непозната. Стесненият състав, с Gwénaël Ravaux и Nicolas Rigas, подсказва формата на концентрирано представление, където биографичният разказ се преплита с историческата evoke, без да търси голям мащаб декор.

Под светлините на Olympe Audouard, Mois Molière приканва да отворим нова страница от историята, в която пресата, политиката и женската еманципация се преплитат с удивителна модерност. Остава този прост и отчетлив въпрос, който може да съпътства зрителите при излизане от залата: колко още Olympe Audouard чакат да бъдат произнесени имената им?

Тази страница може да съдържа елементи, асистирани от изкуствен интелект, повече информация тук.