Маршрутът ни води към Кройси-сюр-Сен в Ивелин (78), където срещаме вдъхновяваща гледка към Хенуарския замък и неговия нов ресторант – истинска находка за кулинарните ценители. Тук се крие една удивителна готическа капела от XIII век, скрита във сърцето на старото село, само на няколко крачки от бреговете на Сена. Капелата Свети Леонард и Свети Мартин, включена в Допълнителния списък на историческите паметници още от 1942 година, разказва история за девет века—от коронационни шествия и поклонения, през забрава и забраняване на богослуженията, до спасяване в последния момент от един артист. Това е съдба, изплъзваща се като филм, а имотът често се пропуска незабелязано между Шатоу и Везенек.
Църква, издигната върху следите на нормандско клане
Историята започва далеч преди първите камъни. Земята, върху която е издигната църквата в края на XII век, е същата, на която през 846 г. нормандците са избили населението на селото. Това е забулена в забрава памет, за която малцина посетители подозират, когато прекрачат прага.
Първоначално посветена на свети Мартин от Туру, църквата претърпява промяна в съдбата си през 1211. Тогава епископът на Париж поверява параклиса на канониците августinians от Свети Леонард дьо Нобле, в Лимузен. Те пренасят със себе си реликви на светеца, който е покровител на затворниците, безплодните жени и бременните. Така храмът придобива двойната си покровителствена идея, която и днес е част от името му.
Репутацията на светилището се разпространява бързо из цялата област. Още през XIII век, големи тълпи се стичат към Кроси, за да докоснат това, което се смята за веригата на Свети Леонард. Смята се, че тя може да сбъдне желанията на пленници, бременни жени и болни бебета.
Вътрешните стени се покриват с благодарствени дарове – свидетелства за получени благодати. Завет, написан през първата четвърт на 15 век от вдовицата на бившия председател на Парижкия парламент, потвърждава славата на мястото: тя пожелава там да се извършват четири поклонения до известните реликви.
Местната традиция разказва дори, че Бланш от Кастилья е дошла тук да се помоли за освобождението на своя син, бъдещия Св. Люй, който по онова време е бил затворник на маврите. Асоциацията „Паметта на Кройси“ самата определя тази легенда като „наматлива местна традиция“, която трудно може да бъде потвърдена официално. Въпреки това, тя успешно подхранва мистиката около това място.
Добре документирано, обаче, е посещението на Анна Австрийска. Француската кралица, чиято първа придворна дамска бе Луиза Ангелика Дансе, съпруга на Франсуа Патрокъл, господар на Круаси, проявява особена преданост към свети Леонард, който е бил призоваван за „успешно освобождение“ на жени, очакващи бебе.
Франция очаква наследник от години, а натискът върху кралицата е неимоверен. Анна идва да се моли в Кройси. Луи XIV се ражда през 1638 г. в Сен-Жермен-а-Лая, само на няколко километра разстояние. Дали е съвпадение или чудо, кралицата не го забравя. В знак на благодарност тя финансира значителни реставрации на църквата заедно с Франсоа Патрокле и подарява на параклиса внушителен дърворезбован амвон.
Тази амвона преминава през бурен житейски път: след като е бил взет през 1896 г. от художника, който купува църквата, впоследствие е върнат на църковната общност благодарение на семейството Робида. В наши дни той се пази на сигурно място в църквата Свети Льонард в Кроси.
През 1882, църквата, която вече бе прекалено малка за голямата и развиваща се община, беше затворена за богослужения. Отец-архитектът от диоцеза, обаче, бе предупредил още през 1875 година, като препоръча на общината да не инвестира в сградата „която няма никакъв художествен интерес и която рано или късно ще трябва да бъде заменена”. Построена е нова, по-голяма параклиска църква, а старата капела, изпразнена от интериорните си мебели, е оставена на съдбата си.
Там се намесва художникът Теофил Поилпо, който я купува през 1896 година и така я спасява от почти сигурна разруха. Той превръща помещението в свой atelier и малък музей, където поставя четиринадесет рисувани затворници от XV век по рампата на галерията, а накрая получава и прочутия лютрин, подарен от Анна от Австрия.
Малка история за финал: архитектът на новата параклисна църква по случайност включил собственото си лице в един от витражите, като поставил себе си като образ на св. Франциск Асиски. В ръцете си държеше модел на съоръжението, което само бе изградил.
Градската управа на Кроизи придобива сградата през 1976 година и взема решение да възвърне нейния първоначален готически облик. Между 1978 и 1982 година са премахнати реконструкциите от XVII век, сарактиятa е разрушена, а от двете страни на апсидата са пробити две нови готически арки. Витражите, вдъхновени от средновековието, създадени през 1984 г. от Емануел Шоше, придават нова визия на интериора.
По стените все още се разпростира загадъчната гробна плоча, тази черна лента, декорирана с герба на Патроклите. В земята бе открити гробни плочи от XVII и XVIII век, включително и на семейството Патрокл. Те са намерени по време на археологически разкопки през 1886 година, извършени от Комисията по антики в Сен-е-Оаз. Сред намерените останки се предполага, че се пазят костите на самия господар на Круаизи.
От 1980-те години насам, с името капела Свети Леонард, тази стара църква се превърна в културен център, който гостува на временно изложби, концерти и спектакли, както и по време на Европейските дни на наследството (Journées Européennes du Patrimoine). Намира се на Гранд Рю, в Кроизи-су-Она, и е лесно достъпна от Париж с RER А посока Сен-Жермен-ен-Лая, спирка Ле Везине-Ле Пек. За да следите програмата, посетете сайта на Град Кроизи-су-Она. Това е едно прекрасно културно бягство, което може да включите като част от разходка покрай Сена, в един от ъглите на Ивелините, където историята определено не липсва.
Място
Канонът „Свети Леонард“ и „Св. Мартин“ в Крузие-сюр-Сен
12 Grande Rue
78290 Croissy sur Seine
Цени
Безплатно
Препоръчителна възраст
За всички
Официален сайт
www.paroissecroissy.fr
