Какво ще кажете, ако ви кажем, че столицата е спасена от нашествието на хуните от една жена на име Женевиев, и то без дори да се бие? По-малко известна от Жана д'Арк, но също толкова харизматична, светицата покровителка на Париж заслужава мястото си в пантеона на великите исторически личности - буквално, тъй като Пантеонът сега се намира на планината Света Женевиевка, на мястото на някогашното абатство, което е било посветено на нея.
Представете си Париж през V век. През 451 г. в Лутеция отдалеч пристига Атила - истински бич, който унищожава всичко по пътя си и сее ужас навсякъде. Когато се разпространил слухът, че той наближава, парижани се изплашили и искали да избягат в Орлеан, но Женевиев, благочестива млада жена, едва навършила тридесет години, призовала тълпите да се молят и да не напускат града, като била сигурна, че градът, който все още не бил столица, ще бъде пощаден. Накрая, дали по чудо, дали по стечение на обстоятелствата, Атила променил посоката и заобиколил Лютеция, насочвайки се към Орлеан.
По този начин Женевиев се превръща в истинска героиня и духовна личност на столицата, която организира хранителни конвои по време на глад и се застъпва пред франкските крале, за да помогне на най-бедните, особено на първите християнски владетели на Франкското кралство - Кловис и Клотилда. Когато умира през 502 г., тя е погребана на хълма, който по-късно носи нейното име: Montagne Sainte-Geneviève.
Днес душата на Сент-Женеви е жива в много части на столицата, но споменът за нея може да се проследи най-вече в Пети район, по-специално вцърквата Сент-Етиен-дю-Мон, където все още може да се види нейният саркофаг, въпреки че мощите ѝ са изчезнали по време на Революцията. Въпреки че култът към нея вече не е толкова популярен, както някога, всяка година епархията все още организира процесия в нейна чест между Нантер, където е родена, и Париж.
Една невзрачна фигура, но отчасти благодарение на нея Градът на светлината не потъва в мрак по онова време. Кой знае какво щеше да се случи, ако беше така?
