La Traboule, джобен бистрономически ресторант, пълен с добри идеи

La Traboule е джобен ресторант в Miromesnil, който притежава всички качества на един чудесен ресторант: бистрономическа кухня, пълна с добри идеи, която, когато настъпи вечерта, се насочва към гастрономията.

Името на ресторант La Traboule произлиза от трабул- лионски термин за тесен проход през дворовете на сградите, но и от джобния му размер, който позволява 22 места за обяд и вечеря, нито повече, нито по-малко. Затова е толкова важно да резервирате предварително или, ако не можете да го направите, да се обърнете към по-малкия брат на ресторанта, Comptoir de la Traboule, на един хвърлей от Айфеловата кула.

Този търсен ресторант в квартал Миромеснил има всичко, което може да ви зарадва - от малката тераса, която отваря врати при хубаво време, през откритата кухня, където бригадата работи усилено, до атрактивните цени - за тази част на Париж, съвсем близо до Шанз-Елизе, и най-вече за това качество.

Наскоро назначеният главен готвач Джон Фигероа (бивш заместник-шеф на Substance, работил и в Mavrommatis, удостоен със звезда на Мишлен) скромно обявява, че докато на обяд кухнята е бистрономична и се променя всеки ден, за да не уморява трудолюбивите местни жители, вечерта менюто се насочва към по-гастрономична и дори по-креативна кухня.

Въпреки това, по време на нашето посещение в чинията имаше много приятни изненади и добри идеи, дори и по време на обяд! В обедното меню, което се предлага на цени от 35 евро за предястие/основно ястие или основно ястие/десерт и 45 евро за предястие/основно ястие/десерт, можете да се насладите на чудесни топящи се ньоки и стриди в сабайон от шафран, както и на равиоли от син рак и люти чушки (6 евро) в силно горчива кафева емулсия.

След това има гръбче от треска, пролетен лук, броколи и сос от сиви скариди - в сосовете и подправките са вложени истински усилия, които придават на всяко ястие малко повече сила - и сладкиш (+7 евро), който е съществувал още по времето на бившия главен готвач Франсеско Феца и чиято рецепта е запазена такава, каквато е, с кората на комбайна.

За финал едно хубаво кенче сладолед с черен сусам, приготвен на място, и се отправяме към нови кулинарни приключения... С обещанието да се върнем, за да изпробваме Трабуле след тъмно!

Този тест беше проведен в рамките на професионална покана. Ако вашето изживяване се различава от нашето, моля, уведомете ни в коментарите.